Втори рунд: гоненето на роми може да струва на Париж милиони
23 септември 2010
Зад кулисите дискусиите навлязоха във втори рунд. ЕК проверява дали може да започне наказателна процедура срещу Франция в Европейския съд в Люксембург. Вивиан Рединг е изправена обаче и пред вътрешен проблем. Френският еврокомисар Мишел Барние, близък политически приятел на Никола Саркози, се обявява категорично срещу подобна процедура. Формално това не означава кой знае какво, тъй като Барние е еврокомисар за вътрешния пазар, а Комисията взема своите решения с обикновено мнозинство. Освен това Франция има възможност да бави топката, защото ЕК поиска допълнителни разяснения по въпроса.
Ромите изправиха юристите на ЕС "на нокти"
От юридическа гледна точка става дума на първо място за това дали масовото репатриране на роми от Франция противоречи на директивата на ЕК от 2004 година за свободно придвижване на хора, стоки и услуги в рамките на ЕС. Ромите, за които става въпрос, са граждани на България и Румъния и се ползват със същите права, както всички европейски граждани. Към тях спада и основното право на престой до три месеца в която и да е друга страна-членка на ЕС с валиден паспорт. Онзи, който иска да остане по-дълго, трябва да бъде "икономически активен" - под това понятие се разбира работа с трудов договор или на собствена сметка.
Другият допустим вариант е лицето да има достатъчно лични средства, за да не бъде в тежест на социалната система на страната-домакин. Изисква се също и здравна застраховка. За българските и румънски граждани до 2014 година са в сила и ограниченията за достъп до трудовия пазар на общо 10 страни-членки на ЕС, в това число и Франция. Именно гореспоменатите предписания дават правото на страните-членки да репартират определено лице. Ако един европейски гражданин е в тежест на социалната ситема на страната-домакин, той може да бъде призован да напусне територията й.
Европейски гражданин може да бъде репатриран и в случай, че нарушава обществения ред, застрашава сигурността или извърши престъпление. Решението за репартиране обаче трябва да бъде съобразено с личното поведение на зесегнатото лице. Освен това при всяко репартиране трябва да бъдат взети под внимание и конституционните права на засегнатите лица. Решението за репатриране трябва да бъде писмено обосновано, а на лицето, подлежащо на репатриране, да бъде даден срок от един месец за напускане на територията на страната. Това не променя нищо в правно отношение, независимо че българските и румънски роми напускали "доброволно" Франция, както постоянно твърдят френските власти.
Дискриминира ли Франция?
Освен това е възможно Франция да е нарушила Европейската харта за основните човешки права, с която трябва да се съобразяват всички страни-членки, практикуващи европейското право. Хартата не позволява дискриминацията на расова, етническа и социална основа или принадлежност към национални малцинства. Ако ЕК все пак реши да започне наказателна процедура срещу Франция, тя може само да настоява пред френските власти стриктно да спазват директивата за свободно придвижване в рамките на ЕС.
Комисията не може да постанови обратното приемане на ромите или изплащането на обезщетения, тъй като Комисията не е правителство, а "пазител на европейските договори". Стигне ли се до наказателна процедура, Комисията може да постави определен срок за промяна на политиката на Франция, като преди това трябва засегнатата държава да бъде изслушана. Стигне ли се до Европейския съд в Люксембург и държавата не спази сроковете, които за повечето страни-членки са пет дни, тогава ЕК може да наложи парична глоба, ако страната загуби делото в Европейския съд. Това може да струва на Франция милиони.