Въпросителни около миграцията по бедност

В Европейския съюз вече цяла година се говори за т.нар. миграция по бедност. Въпреки това не е сигурно, че действително става дума за голям проблем. Това вероятно важи за някои германски градове като Дортмунд или Офенбах, където се наблюдава засилен приток на роми от България и Румъния, привлечени от социалните услуги. Но дори и в големите градове по правило това са едва няколкостотин души. Същевременно и онези 3-4 страни-членки на ЕС, които се оплакват от злоупотреби със свободата на движение, не могат да представят никакви драматични статистики, пише по темата "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

За съжаление Европейската комисия не се постара да конкретизира дискусията за миграцията по бедност, а само заяви, че мобилността на работната ръка в ЕС е плюс, тъй като работниците плащат в приелите ги страни повече данъци и такси, отколкото ползват социални услуги. Това като цяло може да е така, но определено има и изключения - граждани на ЕС, които отиват в други държави не за да търсят работа, а да се възползват от социалните им системи. Но в темата просто се вкарва твърде много политика: правителствата, които експлоатират темата за своите изборни цели, от една страна, от друга - Европейската комисия, която брани едно от основните европейски права със зъби и нокти.

Ще се наложат ли промени в европейското право?

Безспорно е, че свободното придвижване на хора в ЕС не е замислено за да осигурява достъп до социалните услуги на чужди държави. Свободата на придвижване е предназначена да даде на гражданите от ЕС възможността да изберат къде да работят. А срещу тези, които имат други намерения, може принципно да се въведат ограничения, какъвто бе замисълът на вече бившия германски вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих. Санкциите обаче трябва да бъдат наложени от отделните страни-членки, а не от ЕС, и още по-малко от Европейската комисия, чиято работа не е да мисли за потока от бедни хора към някои германски градове. Това си е отговорност на местните власти, е позицията на "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Особено деликатен е въпросът дали заради евентуалните злоупотреби със свободата на придвижване няма да се наложи промяна в европейското право. Точно за това настоява Великобритания. Премиерът Камерън се обяви за въвеждането на горна граница на годишния приток на чужденци, а както съобщава агенция Ройтерс - Лондон смятал да избърза с ограничителните мерки, за да попречи на мигрантите да могат веднага да претендират за социални помощи. Тази стъпка не е съразмерна с мащабите на притока на хора, смята "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Вътрешният пазар на ЕС има нужда не само от свободното движение на стоки, услуги и капитали, но също и на работна ръка, за да бъдат преодоляни дисбалансите, проявили се особено отчетливо покрай еврокризата, отбелязва изданието.

Защото България и Румъния са изостанали

Показателно е и това, че от дебата не са изведени никакви поуки. Проблемът не е в свободата на придвижване сама по себе си, а в изостаналостта на България и Румъния. Двете държави бяха приети в ЕС през 2007 г. макар да бе пределно ясно, че обществата им не са узрели за това. Оттук се пораждат проблеми в редица сфери, не само по отношение на интеграцията на ромите. Фактът, че администрацията в двете страни среща затруднения в усвояването на европейските средства за подпомагане на малцинствата, е достатъчно показателен за отдалечеността на Румъния и България от европейските стандарти.

"Зюддойче цайтунг" от своя страна цитира данни на Института за изследване на трудовия пазар, съгласно които през 2014 броят на българите и румънците в Германия би могъл да се увеличи с около 100 000 души. Зад кулисите всички партии мечтаят дебатът да не се окаже толкова важен. Германия би искала да развива "култура на приветливост" към чужденците, за да привлича работна сила отвън, включително от Румъния и България. Но същевременно трябва и да се реагира на страховете, особено преди европейските избори догодина, защото десните популисти смятат да постъпят точно така, посочва изданието.