Вятърът в България може да замести всички АЕЦ
26 август 2009
И в двете страни има инвестиционен интерес към производството на енергия от вятъра. Но законодателни спънки и ограничените капацитети на националните електрически мрежи забавят изграждането на вятърни паркове, посочва авторът на публикацията Клаудия Чобану.
България има огромен потенциал
Румъния има най-голям вятърен потенциал в цяла Югоизточна Европа, показва изследване на Ерсте Банк. Нейните географски и климатични условия позволяват изграждането на инсталации за производството на 14 хил. мегавата електричество, добивано от вятъра. Това може да покрие 10 процента от енергийните нужди на страната.
България пък, по данни на ЕБВР, може до няколко години да развие мощности за производство на 3 400 мегавата, добити по вятърен способ. За разлика от Румъния в момента България е силно зависима от внос на енергийни суровини. Така например тя покрива по-голямата част от енергийните си потребности чрез внос от Русия. Към това трябва да прибавим и електричеството от ВЕЦ, от атомната електроцентрала в Козлодуй и от планираната нова мощност в бъдещата АЕЦ-Белене. С помощта на вятъра обаче страната може да произвежда толкова енергия, колкото в двете атомни електроцентрали заедно.
В Южна Румъния и Северна България, и основно по Черноморския бряг съществуват идеални условия за производство на ток от вятъра. Сред големите световни компании, които проявяват интерес за инвестиции в тази област и в тези райони, са италианската Енел, испанската Ибедрола и американската ЕйИЕс. България и Румъния са част от поетия от ЕС ангажимент 20 на сто от енергийните нужди да бъдат добивани от възобновяеми енергийни източници до 2020 година. Но благодарение на големите си водноелектрически капацитети двете страни могат да постигнат набелязаната цел и без да заменят минералните с възобновяеми източници.
България действа по-бързо от Румъния
Европейското законодателство и огромният интерес сред чуждестранните инвеститори обаче оказват силен натиск върху властите в двете страни да развиват и добива на енергия от вятъра. Българските власти изглежда действат по-бързо в тази насока, макар Румъния да разполага с по-сериозен потенциал в това отношение.
В момента в България са изградени инсталации за добив на 200 мегавата електричество от вятъра, а Румъния разполага с половината на тази мощност - около 100 мегавата. Друга пречка са капацитетите на националните електрически мрежи в двете страни. Така например румънската може да поеме не повече от 2 000 мегавата от вятъра. Нейното разширяване и модернизиране би струвало милиони евро, а политиците слагат акцента на друго място - те подкрепят развитието на технологиите, свързани с възобновяемите енергийни източници, завършва публикацията в Ай Пи Ес.