Г-н Борисов, харесвате ли Орбан?

Коментар от Татяна Ваксберг:

Досега ГЕРБ седеше на два стола, но вече ще трябва ясно да каже “да” или “не”. Такъв ще е ефектът от вчерашното предложение, внесено в Министерски съвет от „Обединени патриоти". Искането им: кабинетът официално да подкрепи унгарския премиер Виктор Орбан, срещу когото Брюксел започна наказателна процедура. Според позицията на Европарламента, в 12 области на обществения и политическия живот в Унгария са взети мерки, които противоречат на ценностите на ЕС. Да изброим само няколко: съдебната власт и пресата не са независими, гражданските организации биват заклеймявани като врагове, властите масово използват подслушватели, правата на малцинствата и имигрантите не са гарантирани.

Борисов и "двата стола"

Но да се върнем на ГЕРБ. Ще попитате: какво значи “на два стола”? Ами ето това: да се кълнеш, като Борисов, в ценностите на ЕС, а през това време петима от шестимата ти евродепутати да подкрепят Орбан в Европейския парламент, а последният, шестият, да се въздържа.

ГЕРБ седи “на два стола” и що се отнася до българското приложение на Орбановите похвати. Например: ГЕРБ съучаства в политическото превземане на съдебната власт, докато през цялото време твърди, че повишава независимостта ѝ. (В доклада за Унгария се казва, че магистратите не са независими.) ГЕРБ неотклонно твърди и това: че защитава свободата на словото. Но в следващия момент арестува журналисти и ги обвинява, задето правят разследвания. (В доклада за Унгария се говори много повече за държавния натиск върху медиите, но от това еднаквостта на модела в двете страни не се променя.) ГЕРБ, в лицето на своя лидер Борисов, дори лансира законова поправка, от която се отказа чак когато видя цялата международност на скандала: да се забрани на неправителствени организации да получават финансиране от ЕС и САЩ е похват, който е сиамски близнак на офанзивата на Орбан срещу третия сектор. Дори цялостният модел на управление на ГЕРБ може да се обобщи с метафората за двата стола, защото правителството хем твърди, че министрите носят отговорност, хем е против оставките в случай на криза.

Накратко, „Патриотите" сега ще сложат на масата един въпрос, който изглежда основен: Смята ли ГЕРБ да разпознава демокрацията? Разбира се, „Патриотите" са на мнение, че тъкмо Орбан е олицетворение на демокрацията и че неговият режим се нуждае от българската правителствена подкрепа. Но отправната гледна точка на вносителя тук няма значение. От значение е само фактът, че има необходимост от отговор. И Борисов ще трябва да го даде.

Отговор е нужен включително и от депутатите на ГЕРБ, които подкрепиха Орбан. Сред тях е например Андрей Ковачев, прочут с антикомунистическите си прояви, но и с изразеното си авторство на националистически инициативи. Орбан бе подкрепен и от Асим Адемов, който е член на европейската парламентарна комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Тоест, занимава се с всички тези области, в които управлението на Орбан е нанесло най-големи щети. Унгарският премиер бе подкрепен и от Емил Радев от европейската парламентарна комисия по правни въпроси. Подкрепа му гласува и Андрей Новаков, който е заместник-председател на студентската организация на ЕНП и е смятан за младата смяна на ГЕРБ.

Никой от тях в началото не изглеждаше привързан към идеите на крайната десница, към национал-консерватизма или национал-популизма. Но нека си спомним и какво казвахме преди години - че политическа сила, готова на съюз с крайна десница, не е далеч от мисълта самата тя да стане вдъхновител на националистически настроения.

Да не би това с демокрацията да се окаже фалшива новина?

Съществува и друга гледна точка по този сюжет. Например, че „Обединени патриоти" внасят не точно предложение, ами чиста провокация. Че се надяват да разменят подкрепата за Орбан срещу нещо друго, което е важно за Борисов. И че при кабинет, затруднен да борави с ценности, но добре обучен да разменя изгоди, няма да е чак толкова трудно да се постигне подкрепа за режима на Орбан. Има такава възможност, да. Но нека си кажем, че политиката на яснотата е все пак за предпочитане пред фалшивата новина, че сме избрали демокрацията.