Газовата криза не е повод за пускане на стари реактори

Каква политическа отговорност носи едно правителство, което е допуснало, снабдяването на страната с газ да е почти изцяло зависимо от Русия? На този въпрос д-р Барт от Института за германска икономика в Кьолн отговаря така:

"При географското положение, в което се намира Бългрия, не е лесно да се получава земен газ от друго място освен от Русия. Чисто и просто няма други тръбопроводи, а и не лесно да се построят такива например от Холандия или Норвегия. Въпросът е, дали страната има достатъчно добра диверзификация на енергийните източници, както и дали е в състояние да складира достатъчно големи количества резервен газ, така че да не мръзне в случаи на кризи като сегашната", казва д-р Барт.

Двойна зависимост

Кьолнският експерт пояснява, че е важно да не се залага на един единствен енергиен източник и на една страна-доставчик, както и да не се допуска зависимостта от един единствен транспортен път. В тази връзка той споменава и атомната енергия като елемент от нужния енергиен микс. Приемливо ли е предложението за рестартиране на спрени реактори от АЕЦ "Козлодуй"?

"За споразумението между ЕС и България за закриването на въпросните реактори е имало основателни причини. Тези причини не са отпаднали поради това, че сега има краткосрочни трудности в доставките на газ. Към това се добавя техническият фактор, че не е лесно бързо да се вкарат в експлоатация затворени реактори. Важно е, електрозахранването на България да продължи да функционира и в това отношение мисля, че тъкмо за подобни краткосрочни кризисни ситуации е по-важно, в случай на нужда да се засили вносът на електроенергия отвън, отколкото да се залага на подобни съмнителни политически проекти като пускането на закрити реактори. Твърдо съм убеден освен това, че в рамките на един месец спорът между Русия и Украйна ще бъде решен и суровината отново ще потече нормално. Затова решението да се вкарват в експлоатация стари реактори така или иначе ще се окаже закъсняло", твърди експертът.

Вместо това Хубертус Барт предлага някои краткосрочни алтернативи - като по-интензивното използване на топлоцентрали, работещи на въглища, по-голямото натоварване на действащи атомни рактори и евентуален внос на електроенергия отвън. Експертът признава, че ако една страна иска да се откаже от атомната енергия - както например Германия, или пък да не замърсява ненужно атмосферата,

големи алтернативи на газа не са възможни

А тъкмо Русия разполага с най-важните, най-големи и добре достъпни газови находища в света. В печата има обвинения за липса на единна европейска енергийна политика, и че германската канцлерка Меркел се грижела повече за германските потребители, отколкото за това, да се помогне на закъсалата България. Оправдани ли са тези обвинения? Според д-р Барт:

"Вярно е, че няма единна европейска енергийна политика. Това не е предвидено и в договорите. Затова е важно, отделните страни да носят отговорност за своето енергийно снабдяване и за бъдещето си, така че да не се оказват и при подобни кризи пак в същата ситуация. Чак на второ място може да се постави въпроса, как в рамките на ЕС да се оказва краткосрочна помощ на други страни от Общността."