"ГДР следваше антисемитския курс на Сталин"

Какво беше отношението на ГДР към държавата Израел?

Марио Кеслер: Това не беше държавно отношение. Двете държави никога не са установявали дипломатически отношения. ГЕСП приветства създаването на държавата Израел през 1948 година, но тогава ГДР все още не съществуваше. Отношенията се влошиха, след като през 1949 година Съветският съюз пое антиизраелски курс. И току-що основаната ГДР, която беше изцяло зависима от Съветския съюз, трябваше да следва този курс. Източногерманското партийно ръководство си намери и изкупителна жертва в лицето на члена на Политбюро от нееврейски произход Паул Меркер. В изгнание в Мексико той се разви като демократично мислещ комунист. Открито застъпваше тезата, че прокудените от Германия евреи трябва да получат морална подкрепа или обезщетения. Следвайки московската линия, ръководството на ГДР отхвърли това с обосновката, че Меркер искал да „разпродаде ГДР”, да „изнесе германското народно богатство” и да „подсили ционистко-капиталистическия Израел”. Меркер е изключен от Политбюро и е арестуван. Непосредствено след смъртта на Сталин е пратен в затвора след таен процес. През 1956 година той излиза от затвора и е частично реабилитиран. Това бележи и най-мрачния момент в отношението на ГДР към преосмисляне на нацисткото минало. Властите в ГДР отричат нацисткото наследство и отхвърлят отговорността за нацистките престъпления.

Много евреи напускат ГДР. Беше ли ГДР антисемитска държава?

МК: Не бих обобщавал, но ГДР следваше антисемитската политика на Сталин. В началото на 1950- години Съветският съюз инициира кампанията си срещу еврейските интелектуалци. В Чехословакия например се провежда антисемитският процес „Слански”. Евреи комунисти са обвинени като „проводници на ционизма”, осъдени на смърт и екзекутирани. В еврейските общности в ГДР избухва паника. Историците изчисляват, че в началото на 1953 година 400 евреи са напуснали ГДР. След войната голям брой еврейски и нееврейски мигранти пристигат в източната окупационна зона. През 1945 - 1946 никой не можеше да предвиди, че по-късно ГДР ще поеме антиеврейски курс. Всички тези хора бяха разтърсени от процеса „Слански” и от обявяването на Меркер за „защитник на ционизма”. Въпреки това те останаха лоялни към ГДР като убедени комунисти. В пресата в ГДР се появяваха и клишета при оценката на Израел, които дадоха тласък на антисемитското мислене. Но след 1953 година евреите се чувстваха относително сигурни.

Какви бяха отношенията между ГДР и Израел след това?

МК: Отношенията с Израел достигнаха нова мъртва точка през 1967 година в хода на Шестдневната война. Навремето ГДР застана твърдо на страната на арабските държави. Валтер Улбрихт нарече Израел „острие на копието на империализма в Близкия изток”. Естествено по време на Студената война ставаше дума за това, че ГДР търсеше дипломатическо признание. От едната страна бяха цели 22 арабски държави, а от другата един Израел. През 1980- години настъпи известно разведряване, но не на дипломатическо ниво. Създадоха се плахи културни контакти между ГДР и Израел. След падането на Берлинската стена правителството на Модров изяви готовност да откликне на исканията за обезщетения на Израел. Но поради тежкото финансово състояние на ГДР не бе способно да направи каквото и да било. Първият свободно избран парламент през 1990 година осъди политиката спрямо Израел.

На 12 април 1990 година парламентът излезе с обща декларация, подкрепена от всички партии. „Молим за прошка всички евреи по света за лицемерието и враждебността на официалната политика на ГДР спрямо държавата Израел, както и за преследването на еврейските ни съграждани и след 1945 година в нашата страна”. Ясно и точно. Малко по-късно ГДР отиде в историята.

Професор Марио Кеслер е историк към Центъра за съвременна история в Потсдам. Той преподава в университета Потсдам и е гост-професор в еврейския университет в Ню Йорк.