Гей-парадът в София - насилие и ретроградно мислене

Два стила на поведение се откроиха по време на гей-парада: европейски - на участниците в него, и крайно консервативен, дори бих казал допотопен - на екстремистите от контра-парада и в известен смисъл на властта.

Българите - консервативни или нетолерантни?

За разлика от с нищо непредизвикващото подобна реакция поведение на стотината хомосексуалисти, излезли просто за да заявят, че са там и че съществуват, всички останали се показаха като хора с напълно ретроградно мислене - от премиера Станишев, който заяви, че приема, без да одобрява събитието, през някои от лидерите на политическите партии, до църквата, която зае крайно консервативна позиция.

Една от интерпретациите на случилото се говори ясно за това, че българинът не само е по-консервативен отколкото сме предполагали в отношението си към към по-различния от него, но и че в българското общество има добре консолидирана съпротива и дори - враждебност спрямо такива хора.

Ненужна агресия

Можем дори да използваме и още по-силно определение, защото какво друго ако не чиста агресия стои зад използването на камъни, бутилки и дори "коктейли Молотов" срещу една малка групичка от безобидни хора, които в пейоративен стил определяме като "обратни". Тази настръхналост на обществото, което скочи да брани това, всички да сме еднакви, да сме в униформи, е крайно притеснителна и говори за неграмотна изостаналост.

Смятал съм българина за значително по-модерно мислещ, за по-разкрепостен човек. Оказва се, че той няма проблем с един Азис, напр., с неговото далеч по-предизвикателно и на моменти дори отблъскващо поведение, но пък се засяга на чувства, гордост и достойнство от една малка групичка от хора, които си вървят мирно и тихо по улицата, заявявайки своята сексуална ориентация. И още нещо може да се окаже - че същото това отворено за едно, но пък крайно консервативно за други неща общество има сериозен

проблем със сексуалното възпитание на младите

че не поставя навреме и по един адекватен начин подрастващите във връзка с тяхната сексуалност, която си остава нещо срамно, неприлично и дори забранено за публично говорене.

Срамно е обаче тъкмо това посредствено мислене - онази социална норма, почиваща на стари принципи и нравствени модели, които се борят срещу различието, маргинализират го и формират посредствени и примитивни характери и нагласи.