Гейовете не могат да ритат топка?

Години наред Маркус Урбан се страхува, че истината може да излезе на бял свят. В бившата ГДР Урбан е смятан за изключително талантлив футболист - играе в младежкия национален отбор и подписва професионален договор с "Рот-Вайс Ерфурт". През 1993 година Урбан внезапно прекратява футболната си кариера. Защото е хомосексуален...

"Накрая беше просто непосилно да продължавам да играя. 50 процента от времето се концентрирах върху футбола, другите 50 процента инвестирах в усилия да прикрия сексуалните си наклонности: да контролирам жестовете си, мимиката си, да обмислям какво да говоря, да се смея насила на вицове, които всъщност ме обиждат", разказва Маркус Урбан. Днес той живее в Хамбург. Футбол играе само в свободното си време.

Мълчанието на гейовете

През последните 20 години положението на гейовете и лесбийките в Германия се промени към по-добро. Все повече известни личности, в това число и политици, обявяват публично сексуалните си наклонности. В професионалния спорт подобна откровеност все още липсва. Борбеност и хомосексуалност - в представите на повечето хора тези две неща се изключват взаимно, казва Урбан:

"При политиците нещата са съвсем различни. След като кажат, че са хомосексуални, не им се налага да отидат в съблекалнята със съотборниците си. В спорта често има телесен контакт. Ето защо чувствителността там е много по-голяма, особено при отборните спортове."

В Бундеслигата досега нито един футболист не е признал, че е хомосексуален. Въпреки че статистически погледнато във всеки отбор би трябвало да има поне един гей. Маркус Урбан познава много добре причините за това премълчаване: "Огромен е страхът от гнева на феновете - че ще се ядосат и ще започнат да скандират дискриминиращи лозунги. Играчите се опасяват, че кариерата им ще пострада. Затова предпочитат да мълчат."

Тема табу

И политиката междувременно осъзна проблема. Комисията по въпросите на спорта в германския Бундестаг планира кампания срещу хомофобията, за която обаче липсват рекламни лица, казва Дагмар Фрайтаг, председателка на въпросната комисия: "Важно е да можем да разчитаме на личност, която да даде лице на кампанията, която да се ангажира. Не знам дали ще успеем да намерим такъв човек. Добре е да имаш хубав слоган, но това не е достатъчно", казва Фрайтаг.

Кампаниите за повече толерантност в спорта всъщност не са новост. Те си служат със слогани като този: "Богат или беден, умен или глупав, бял или чернокож - за нас това няма значение". В центъра на подобни кампании е темата за расизма. Хомосексуалността досега изцяло липсва. Което означава, че тази тема продължава да бъде табуизирана.

Автор: Ф. Нуш, Б. Григорова / Редактор: Д. Попова-Витцел