Геншер: Не прибързахме за Хърватия и Словения

Първите признаци за разпадането на Югославия се проявяват през 1991 година. На референдуми мнозинството граждани на Словения и Хърватия декларират желанието си за независимост. Национализмът на тогавашния сръбски президент Слободан Милошевич кара двете югославски републики още по-настоятелно да преследват идеята за излизане от Социалистическата Федеративна Република Югославия.

Когато на 25 юни 1991 година Словения и Хърватия обявяват официално независимостта си, те са нападнати от югославската народна армия. Жертвите на войната и разрушенията на световноизвестни градове като Дубровник предизвикват бурна дискусия в ЕС и САЩ за това, какво би трябвало да се направи, за да се върне мира на Балканите. Германия работи активно за признаване на независимостта на Словения и Хърватия. Основна действаща фигура в това отношение е тогавашният външен министър Ханс-Дитрих Геншер. В интервю за Дойче Веле той признава, че първоначално е бил на друго мнение.

От противник в защитник на независимостта

"Аз смятах, че трябва да се направи всичко възможно, за да се запази Югославия. Ние германците имахме много тесни отношения с тази държава. Много югославяни, най-вече словенци и хървати, работеха в Германия. От друга страна Югославия беше предпочитана от германците туристическа цел. Освен това германската външна политика виждаше в Югославия фактор на независимостта, тъй като тя участваше в антиколониалното движение на необвързаните държави и това беше от голямо значение", казва бившият германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер от Свободната демократична партия.

Какво го кара да промени мнението си и да се превърне в най-активен защитник на словенската и хърватската независимост? Геншер е категоричен - поведението на Слободан Милошевич се превръща в преломен момент в отношението му към югославския въпрос:

"Имаше сериозни сигнали за великосръбски амбиции. Речта на Милошевич на Косово поле изигра много важна роля. Беше замразен ротационният принцип в президентството на Югославия, премахната беше автономията на Косово и Войводина, което показа отчетливо, че Милошевич се стреми към една друга Югославия. А именно - към доминирана от сърбите Югославия. Така за нас стана ясно, че стремежът на Хърватия и Словения към независимост има своите аргументи."

Решението е единодушно

Германия обаче е обвинявана в това, че признава самостоятелно независимостта на Хърватия и Словения още през декември 1991 година, изпреварвайки вземането на общоевропейско решение. Едва на 15 януари 1992 година всички европейски държави установяват дипломатически контакт с двете вече бивши югославски републики. Ханс-Дитрих Геншер обаче пояснява:

"На 17 декември 1991 година имахме заседание на ЕС, на което се реши да се признае независимостта на Словения и Хърватия на 15 януари 1992 година. На заседанието заявих, че ние ще се придържаме към това решение и няма да проявяваме самостоятелни инициативи. И ние се държахме коректно. Взехме решението на 23 декември, но то влезе в сила едва на 15 януари 1992 година. По това време всички останали държави от ЕС вече бяха признали независимостта на Словения и Хърватия. Решението на ЕС за това беше единодушно и то доведе до възстановяването на мира. Защото в резултат на това през януари 1992 година Милошевич обяви края на войната, която сам започна", казва Ханс-Дитрих Геншер.

Общо бъдеще в ЕС

В същото време той не крие, че между отделните европейски страни е имало доста големи разногласия по този въпрос. Някои от тях като Франция например са искали да се изчака с признаването на независимостта на Словения и Хърватия. В последствие пък се появяват обвинения , че точно това признаване води до разпалване на конфликта в Босна. Защо всъщност Европейската общност не признава независимостта на Босна още през януари 1992 година заедно с решението за Слования и Хърватия?

"Този процес не беше достатъчно назрял. А и според мен беше важно да се ограничим най-напред със Словения и Хърватия, където бушуваше война", казва тогавашният външен министър на Германия. Днес, 20 години по-късно, Словения вече е член на ЕС, а Хърватия е ще се присъедини към Общността през 2013. Оправдани ли са амбициите на Сърбия за членство в ЕС особено сега, след като предаде обвинявания във военнопрестъпления Ратко Младич на съда в Хага? Ханс-Дитрих Геншер:

"С това беше премахната важна пречка по пътя към ЕС. Както навремето, така и сега не се съмнявам в това, че Сърбия има право на членство в ЕС, ако изпълни всички условия за това. Винаги съм казвал, че бъдещето на народите от бивша Югославия е включването им в ЕС. Един ден, при това, колкото по-рано, толкова по-добре, всички те ще бъдат равноправни членове на ЕС", казва бившият германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер.