Германецът: човекът-чудак

Клишета или не, но масовият туризъм си има своя традиция. В Германия започва да се налага от началото на 1950-те години, т.е. от времето на икономическото чудо. Любимата туристическа дестинация на германските "кожени панталонки" тогава е Италия. Даже авторитетният "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" пише по онова време, че вторият официален език в Bella Italia бил немският, а пък иначе по-сдържаният "Райнишер Меркур" отсича: "Италия е препълнена!"

Италианската треска

Действително само през 1954 г. германските туристи в тази страна са наброявали над 1 милион и половина. В началото на 1960-те години цифрата вече надхвърля 6 милиона. Италианската треска обхваща с пълна сила цялата Федерална република - малко като по Гьотево време, когато благородникът и образованият гражданин също силно ги тегли към Италия. Само че тогава главна туристическа атракция са всъщност древните развалини, църквите, изящните "палацо"; през 19 век пък става модерно да се обикалят местата, където се е отбивал Гьоте.

По-късните му наследници обаче позарязват културните забележителности и наблягат на плажовете. Масовият туризъм е в действие. Това създава и известни конфликти между по-издигнатите и не тъй издигнатите германци. Първите се гневят на вторите, че не се държат както подобава, носят неподходящо облекло от рода на пословичните кожени панталонки например, или пък се пъчат с това, че джобът им е пълен. По повод "стила" на облеклото "Зюддойче Цайтунг" се произнася през 1952 г. така: "Разхождат се из Флоренция в такива одежди, сякаш са на карнавала в Кьолн."

С пролетното туристическо нашествие през 1954 г. в Нидерландия пък кацата вече направо прелива. Според всекидневниците германските туристи в съседната страна наброявали над 200 хиляди и това приличало на същинска инвазия. Сред куриозните истории е тази за бившия германски офицер, който в Амстердам почукал на вратата на една вила, защото искал да покаже на жена си къде била военната му квартира по време на войната.

Каквото и да правят, все дразнят

Вярно или не, но от някакъв момент нататък започва да се заформя впечатлението, че масовият туризъм вреди на имиджа. В посолства и външни министерства валят оплаквания. Такива достигат и до първия президент на Федералната република Теодор Хойс.

Той намира достоен изход: предлага да се издаде хумористична брошура с весели карикатури - един вид забавно-поучителен компендиум със съвети как да се избягват най-разпространените туристически прегрешения като прекомерно посягане към чашката, лоши обноски и неподходящо облекло.

Дали педагогиката и просветата помагат, е съмнително. Вярно е само, че критиката към германския турист бива донейде релативирана. Седмичникът "Ди Цайт" пише по онова време: "Даже да се държим сдържано и дискретно като английски епископи, пак ще сме трън в очите на другите."

Така или иначе, от тук нататък масовият туризъм вече става неудържим, а "италианското поколение" германски туристи се превръща в негов прототип.