Германия да промени тона към Мароко и Алжир!

"Ако обичате, действайте малко по-бързичко, когато се налага да приемате обратно своите съграждани, връщани от Германия!" Вероятно горе-долу така звучи посланието, изпратено от германския министър на икономиката към северноафриканските страни Алжир и Мароко. Факт е, че тонът на разговорите става все по-суров. Габриел дори заплашва, че който не се съобрази с това искане, в бъдеще нямало да получава помощи за развитие от Германия.

Всичко това е следствие от случилото се в новогодишната нощ в Кьолн. Всъщност и преди нея северноафриканските страни не бяха особено експедитивни в това отношение. Но преди въпросните събития, в Германия тази тема просто не беше приоритетна. Сега обаче вътрешно-политическият натиск е изключително голям.

"Сирийците" от Северна Африка

Твърди се, че в Германия в момента живеят около 8000 северноафриканци, които подлежат на екстрадиране. Въпросът обаче е: колко усилия полагаха преди, а и сега германските и северноафриканските власти, за да осъществят сложните репатрирания?

Известно е, че мигранти и бежанци често захвърлят своите документи за самоличност или пък пристигат с подправен паспорт, защото с фалшив сирийски паспорт например могат много по-лесно да влязат в Германия, отколкото с алжирски или марокански документ. После се задвижва един сложен бюрократичен механизъм, като първата крачка е да се установи идентичността на съответния човек. Стане ли това, трябва да се набавят дубликати на съответните паспорти от родината на мигранта. Само че това очевидно не спада към приоритетите на огромната бюрокрация в Алжир или Мароко. За съжаление.

Посланията на германското правителство едва ли ще съумеят да променят нещо в тази насока. А що се отнася до това, че помощи за развитие щели да получават само онези държави, които приемат обратно своите граждани, ми се иска да видя как министър Габриел смята да изпълни тази си закана на практика. Алжир и Мароко са важни партньори на Европа и на Германия в политиката по сигурността – и най-вече при защитата от тероризъм, както и при обмена на информации в сферата на сигурността. А и двете правителства реагират доста чувствително, когато им се оказва натиск отвън. Така че заканите тук няма да помогнат.

Как се прави успешна политика?

По-скоро би било правилно германското правителство да засили контактите си с тези две страни. Те никога не са били сред приоритетите на германската външна политика, независимо от всички приказки за "съседите на Европа". Испания вече показа, че е възможно да се сътрудничи много по-тясно с Мароко и че по този начин се постигат значително по-добри резултати – например с помощта на редовни правителствени консултации. Испанските министри на вътрешните работи твърде често гостуват в столицата Рабат. Нещо, което германските им колеги не правят - нито по отношение на Мароко, нито пък в Алжир.

Успешна политика не се прави с назидателни поучения от телевизионния екран. Тя е възможна, когато се отнасяш с партньорите си като с равноправни.