Германия е виновна за всички злини?

A noi Schettino, a voi Auschwitz - така писа наскоро вестник "Джорнале": "На нас Скетино, на вас Аушвиц". По този начин италианският вестник реагира на една критика в подобен тон на списание "Шпигел" срещу страхливия капитан на "Коста Конкордия". Италианският отговор искаше да каже: затваряйте си устата, защото върху вас тегне Холокостът!

Вярно е, "Джорнале" е дяснопопулистки вестник, ежедневникът на фамилията Берлускони. С други думи: няма какво да го взимаме насериозно. Можем да се самоуспокоим и с това, че нацистки сравнения периодически се отправят по адрес на германците. Само че напоследък те зачестиха. Миналата седмица по време на литературно четене в Португалия източногерманският писател Инго Шулце бе запитан дали сега Германия искала да постигне с еврото онова, което навремето не й се удало с танковете, тоест да завладее Европа. Подобни приказки, и то доста по-драстично формулирани, се носят почти ежедневно от Гърция.

Германия - като Америка

Ясно е защо нацистките сравнения се срещат толкова често напоследък. За пръв път след 1945 година Германия се изявява с пълна сила, не защото германците се натискат за тази роля, а защото европейската дългова криза превърна най-голямата икономическа сила и в най-голямата политическа сила. Днес Германия се намесва дълбоко във вътрешните работи на трети страни.

Постепенно Германия се превръща за Европа в онова, което САЩ бяха дълго време за целия свят: една сила, която употребява, а понякога и злоупотребява с мускулите си, която е виновна за всичко, от която всички очакват да ги спаси, а сетне се цупят как ги била спасила. Как ли не бяха оплювани американците, ЦРУ бе виновно за всяко зло, а те винаги бяха обвинявани в империализъм.

Само в едно обаче не можеха да бъдат обвинени: че са изпратили шест милиона евреи в газовите камери и че са опитали да подпалят света. В германския случай разбираемото и често оправдано възмущение от най-силния често добива едно измерение, което убива всякакви дискусии и всеки сериозен разговор.

Кой размахва тоягата?

Как би трябвало да реагира Германия? Най-важното е да не допуска нацистките сравнения да я изваждат от равновесие. Германското правителство не бива да се отклонява от своя път, още повече като знаем, че при политически конфликти Аушвиц често се използва като морална тояга, с която се опитват да налагат германците.

Новата роля на Германия ще форсира още повече нацистките сравнения. Просто страната ще трябва да понесе това. Само че този стоицизъм крие един проблем, който е свързан с парадокса на германското минало и може да се формулира по следния начин: германското минало ще отмине със сигурност едва тогава, когато германците престанат да са съвсем сигурни, че то няма да се завърне повече. Затова германците, особено техните политици, никога няма да имат желязна защита против обвинения отвън, нито против пристъпи на съмнения в самите себе си. Това си остава едно слабо място.

АГ, ДЦ, ДПА, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел