Германия: три важни въпроса

Във Федералната република никога досега не са се провеждали предварителни сондажи между цели четири партии. Но не броят на партиите беше най-голямата спънка пред т.нар. коалиция Ямайка. Главният проблем се оказаха програмните различия – поне за Свободната демократическа партия. Тази партия с ясна икономически-либерална ориентация има сериозни разминавания със Зелените, които по-скоро клонят наляво.

Предварителните разговори се провалиха и поради друго. Вместо да търсят допирни точки по пет-шест големи теми, партиите всъщност водиха същински преговори в детайли. В крайна сметка и до този момент не е ясно дали Либералите наистина от самото начало са искали Ямайка да се провали, както твърдят някои наблюдатели.

Двата варианта пред Германия

Както изглежда в момента, остават вариантите широка коалиция или правителство, толерирано от социалдемократите. Германците обичат всичко да е солидно, стабилно и сигурно, само че резултатите от изборите не дадоха възможност за съставяне на стабилно правителство. Християндемократите и Зелените не могат да сформират мнозинство след оттеглянето на либералите. А социалдемократите натрупаха горчив опит с широката коалиция - първите два мандата им се отразиха зле и сега нямат голямо желание да потретят. Такава беше нагласата им поне до вчера. Сега обаче тази позиция сякаш се поразклати и широката коалиция като че ли отново изглежда възможна. 

Другият възможен вариант е християндемократите да сформират кабинет, който да се толерира трайно от социалдемократите. В този случай двете големи партии ще трябва предварително да се споразумеят по няколко главни въпроса. Например: закон за миграцията, пенсиите, прекратяването на добива и използването на въглища. Социалдемократите биха получили много добра възможност да прокарат някои от най-важните си цели - просто, защото Меркел има нужда от тях. Психологически обаче едно правителство на ХДС/ХСС, което се толерира от ГСДП, ще си има сериозни проблеми. Защото в резултат от съвместното им управление в предишния мандат, тези партии изгубиха общо 14 процента от първоначалната си подкрепа. И сега изведнъж излиза, че може пак да управляват заедно.

Едва ли Меркел ще се откаже

Точно в този момент ще се види и нещо друго: колко силна или колко слаба е Меркел. Тя за пръв път попада в толкова трудна правителствена ситуация. И занапред няма да може да управлява с онзи широк жест на безспорен лидер, както правеше в апогея си – например по въпроса за бежанците. Пита се обаче: дали тя изобщо може другояче? По време на многоседмичните сондажи за несъстоялата се коалиция Ямайка, Меркел почти не се забелязваше – и мнозина я критикуваха заради това. Сега тя отново е длъжна да лидерства и да води. И ще се натъкне в Бундестага на една особено агресивна опозиция в лицето и на либералите, и на Зелените, и на десните популисти от "Алтернатива за Германия".

Мнозина очакваха, че в тази трудна ситуация Меркел може и да се оттегли. Лошите ѝ изборни резултатите много трудно могат да се приемат като мандат за ново правителство, тъй че по принцип тя би имала основание при първа възможност да си тръгне и да отвори път за някого другиго. Само че сред християндемократите в момента няма нито една подходяща личност. Освен това нека не забравяме, че Ангела Меркел носи в себе си много силното протестантско чувство за дълг. Като започне нещо, винаги трябва да го докара до края. Тъй че едва ли доброволно ще хвърли кърпата. Разбра се, партията ѝ може да я принуди, но засега Меркел все още не е толкова слаба.