Германска оценка на изборите в България

"Когато през февруари Борисов подаде оставка и вкара България в нова криза, той най-вероятно си е представял, че на предсрочните избори ще получи много повече от 30 процента. Сметката му обаче не излезе. Партията ГЕРБ наистина получи най-много гласове и ще бъде натоварена със съставянето на правителството, но никоя от партиите в парламента не иска да се коалира с нея. Нито социалистите искат, нито ДПС, нито Атака", изтъква политоложката Йохана Даймел от германското Дружество за Югоизточна Европа. Тя логично задава въпроса: какво става оттук нататък? Според нея след изборите има само губещи. "На България й предстои едно трудно политически нестабилно време. Въпросът е кои елити биха могли да използват катарзиса и да прераснат в политическа алтернатива. От 1989 година насам такива опити правиха посткомунистическите, консервативните, монархическите, а в последно време и популистките сили. Би било добре, ако от уличните протести и гражданското движение би могла да се роди такава инициатива", казва Даймел.

Брюксел трябва да подаде ръка

Германската експертка предполага, че всички опити за създаването на правителство ще се провалят - според нея нито ГЕРБ, нито БСП ще успеят да постигнат това, тъй като пропастите са много дълбоки. "Освен това покрай историята с 350-те хиляди допълнителни бюлетини към резултатите от изборите неизбежно ще има съмнения и те биха могли да бъдат определени като незаконни. Така в крайна сметка ще се наложат нови избори - може би през септември, както вече бе споменато. Дотогава може да има още едно служебно правителство, чиято основна задача би трябвало да бъде опазването на социалния и политическия мир. То би трябвало да бъде временно и да включва личности, които в тази деликатна фаза да се ползват с подкрепата на Европейския съюз и неговите страни-членки - подкрепа в смисъла на експертиза, разбиране и критичен поглед. Важното е българското население да си възвърне доверието в държавата", подчертава Йохана Даймел.

Според нея е време европейските институции да се активизират. "Европейският парламент и неговите фракции трябва да помогнат на България в кризата. Става дума за сформирането на единна надпартийна позиция (между Европейската народна партия, социалистите, зелените и либералите), когато виждаме, че има узурпиране на разделението на властите, че скандалите с подслушванията се смятат за дреболии, че журналисти се опасяват за живота си и т.н. и т.н. Брюксел и Страсбург оставиха българските политици твърде дълго да си правят каквото искат", казва Даймел и продължава: "Освен това България не би трябвало да бъде изоставяна от европейската политика, тъй като външните граници на Общността и европейския пазар на труда би трябвало да бъдат защитени от българските трудови имигранти! Ние в Европейския съюз можем да бъдем упрекнати, че от гледна точка на тази отбранителна позиция хвърляме само половинчат поглед към вътрешнополитическите процеси в България."

Рискът пред българите

Йохана Даймел допуска, че сега може да започне един опасен процес, който да добие застрашителна динамика от тежкото социално положение на мнозинството българи и да се излее в съпроводени с насилие сблъсъци, ако неудовлетворението и безперспективността продължат да растат. Тази ситуация би имала и регионален кризисен потенциал, респективно - би могла да обхване и съседни държави като Македония, смята тя. "Шокиращо е, че в България, т.е. в държава-членка на Европейския съюз публично се самозапалват хора! В Тунис едно самозапалване със сходен мотив доведе до началото на революциите в арабския свят", подчертава Даймел. 

"Фактът, че има нужда само от една искра, за да взриви тълпата, се видя при расистките изстъпления срещу ромите през ноември 2011. От друга страна обаче има и гневни граждани в положителния смисъл на думата - хора, които се интересуват от политика и биха искали да се ангажират с нея. Това носи голям положителен потенциал, водещите представители на гражданското общество търсят политически платформи извън съществуващия партийно-политически пейзаж, търсят алтернативи. В това отношение ми се иска нашите германски политически фондации да проявяват още по-голяма активност", казва в заключение германската политоложка Йохана Даймел.

С Й. Даймел разговаря Б. Михайлова

Редактор: М. Илчева