Германската дилема с оръжейните сделки
17 януари 2010От сделките си с оръжие Германия може да доволна. През последните 5 години износът се е удвоил, но е много трудно да се определи сумата, на която възлизат оръжейните сделки, казва Отфрийд Насауер от Центъра за трансатлантическа сигурност със седалище в Берлин:
"През последните 2 години федералната република е одобрявала сделки за износ на оръжие на стойност между 8 и 9 млрд. евро годишно. Това не означава, че са били изнесени оръжия на тази стойност, а че са били издадени разрешителни за подобен обем износ. С това Германия заема едно от водещите в света места сред износителите на оръжие. Дали това отговаря на трето, четвърто или пето място - зависи най-вече от статистическите методи."
Нож с две остриета
Много често Германия е критикувана заради това, че продава оръжие и на страни, които участват във въоръжени конфликти. Пример - Пакистан или Израел, които през последните години са закупили от Германия подводници за огромни суми. Прелат Карл Юстен от католическата църква в Германия е против подобни оръжейни сделки:
"Ако искаме да прекъснем спиралата на въоръжаването в конфликтни райони като Близкия и Средния Изток, Южна и Югоизточна Азия или в Южна Америка, трябва да спрем да изнасяме оръжие за тези региони."
Оръжия за водене на война, като танкове например, могат да бъдат изнасяни само със специално разрешение. По-либерален е разрешителният режим за стоки с двойна употреба, като двигатели за кораби например.
А самото решение за това дали една стока може или не да бъде изнесена обикновено е резултат от много експертни оценки. Съвсем не е достатъчно само да се знае за какво и къде ще бъде използвана съответната стока. От значение е така също каква е ситуацията в съответната страна, за която е предназначена стоката, дали тя може да бъде използвана за ограничаване на човешките права и свободи.
Пропуски в контрола
Точно за това става въпрос и в съдебния процес срещу оръжейния лобист Карл-Хайнц Шрайбер и неговите оръжейни сделки през 90-те години по времето на правителството на Хелмут Кол.
"В крайна сметка винаги решенията са зависими от политическата конюнктура. Особено в спорни случаи оръжейната индустрия се опитва да повлияе на отговорните министерства или на ключови техни служители на политическо ниво да вземат дадено решение в определена посока. В този процес винаги важна роля е отредена на оръжейните лобисти като г-н Шрайбер или пък на посредници", казва Насауер.
При това Германия се смята за страна с твърде рестриктивно законодателство по отношение износа на оръжие. Въпреки че в ЕС има обща директива за износа на оръжие, много от големите транснационални компании като ЕАДС напр. предпочитат да извършват сделките си на основата на националното законодателство.