Германските медии за ситуацията в Афганистан

Според Визбаденер Курир ангажиментът на Запада в Афганистан наподобява борба с вятърни мелници. Парите, политическото ноу-хау и моралната подкрепа не са достатъчни за преодоляването на инерцията. Никой не иска да се откаже, но и сегашното висящо положение не би могло да продължава до безкрайност. С фаталното последствие, че рано или късно разточителството може да се окаже напразно. И не се виждат никакви розови перспективи за германските войници от частите ИСАФ, които трябва да изпълняват мисията си в особено застрашените райони на страната.

Дали днес в Афганистан има нещо, което преди години не е съществувало – а именно тясна връзка между Ирак и талибаните – пита Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Мюсюлманските бойци, които след войната на американците и британците срещу Саддам Хюсеин дойдоха в месопотамия, за да водят там свещената си война срещу окупаторите и новото правителство, вероятно са се върнали в Афганистан, където сега подсилват редиците на талибаните. Това е едно от обясненията за последните сблъсъци в южната част на Афганистан, при които загинаха над 100 души. В Кандахар се стигна до престрелки, при които американците пуснаха в действие и военновъздушните сили. Тези битки се оказаха най-ожесточените напоследък, довели до най-големи загуби за афганистанската армия от падането на режима на талибаните в края на 2001-ва година.

Ето какво пише по същата тема “Нойе Пресе”: звучи абсурдно, но – колкото по-дългоостават западните части в Афганистан и колкото повече средства се насочват към страната, толкова по-несигурно става положението в провинциите извън столицата Кабул. Пет години след свалянето на режима на талибаните все още няма достатъчно войски. Предимно в южната част на Афганистан правителството от Кабул практически не държи под контрол големи райони на страната. Военно решение не би могло да да има. А в политически план не е възможен никакъв изход, тъй като с талибанските милиции няма как да се говори. Решаващо в случая ще бъде това кой ще прояви по-голяма издръжливост.

Продължавам с коментарите, посветени на стачката на лекарите от универистетските болници в Германия. Пфорцхаймер Цайтунг изтъква, че медиците трябва да изнесат противоречията си с работодателите на гърба на тези, заради които ги има. Твърдата позиция на техните преговарящи не оставя никакво съмнение, че те биха искали да използуват в свой интерес безизходното положение на лекарите. Което трябва да имат предвид всички, които упрекват медиците, че междувременно много тежко болни хора чакат с дни и седмици за операция: вината за това е на работодателите.

Берлинер Моргенпост отбелязва, че когато лекарите преустановят работа, това има съвсем друго измерение за засегнатите пациенти, тъй като те се боят за здравето и живота си. Което е много добре известно както на стачкуващите лекари, така и на председателя на техния съюз Франк Улрих Монтгомери. Именно той е организаторът на лекарския протест и досега можеше да бъде сигурен в широката подкрепа на обществото. Но тя започва да се пропуква. Твърде много пациенти имат междувременно чувството, че този тарифен спор се води на техния гръб. От тази гледна точка набелязаната пауза в стачката е преди всичко сигнал за помирение спрямо пациентите. И Майн-Ехо е на мнението, че една седмица пауза в стачката ще даде на спорещите страни време да сближат позициите си. Като непременно трябва да се подчертае следното – девет седмици трудови протести в клиниките са девет седмици повече. И всичко това за сметка на пациентите, които нямат възможности да се бранят. След постигнатото вчера раздвижване в тарифния конфликт, възниква шансът за слагане на бърз край на лекарските борби – което би било добре и за страната, и за хората.