Германският президент Кьолер в Босна
6 юли 2007
Сараево, столицата на Босна и Херцеговина, полага големи усилия за заличаването на следите от гражданската война. Долавя се подемът в този град, който е бил смятан навремето за модел за междуетническо и междурелигиозно съвместно съществуване. Следите от това съществуване все още се забелязват: в центъра на града непосредствено една до друга се издигат джамия, синагога, православна и католическа църква.
Днес четири пети от населението на Сараево са мюсюлмани. Сегашният вид на държавата Босна и Херцеговина бе определен с Дейтънското споразумение от 1995. Босна и Херцеговина се състои от две части: република Сръпска и босненско-хърватската федерация Босна и Херцеговина.
Държавата се оглавява от така наречено тройно президентство, чийто председател понастоящем е Небойса Радманович, със заместници Желко Комсич и Харис Силаджич. С тях разговаря германският президент Кьолер по време на визитата си в Сараево. Впечатлението на Кьолер е, че “отношенията между тримата не са никак сърдечни”. Въпреки това и тримата заявяват, че в перспектива искат тяхната страна да стане член на ЕС, а на първо време, до края на годината, да бъде сключено споразумение за асоциация с Брюкксел. Кьолер заяви:
“В крайна сметка състоялият се разговор е доказателство за процеса на стабилизация на страната и нейните добри перспективи - с много труд и подкрепа от чужбина.”
Както преди това в Румъния и България, Кьолер бе особено впечатлен от разговорите си с младежите. Босненските младежи били убедени, че укрепването на страната им не трябва да бъде спъвано от етнически критерии. Те искали да бъдат граждани на една страна, в която мирно живеят различни етнически групи.
Мирът в тази страна се подсигурява от международни мироопазващи сили, наброяващи 5600 войника; 560 от тях са германци. В рамката на новата оперативна концепция се предвижда съкращаването на тези сили, но кога ще стане това не се знае.
В главната база на германския контингент Райловац президентът Кьолер изрази задоволство от работата на военнослужещите и от положителния им образ сред местното население:
“Преобладаващото мнение е, че Бундесверът е на мястото си, когато има нужда от него – в най-добрия смисъл на думата. Може да се заключи, че нашите войници вършат отлична работа и укрепват доброто име на Германия в Босна и Херцеговина.”