Германците дават луди пари за болногледачи
19 октомври 2011
Работа на смени, с недостатъчно персонал и на всичко отгоре лошо заплащане. Затова младите германци заобикалят професията на болногледача. На този фон нищо чудно, че много старчески домове се опитват да привличат помощници с най-офанзивни методи.
Редица старчески домове плащат до 5 000 евро, ако някой от служителите им доведе човек, готов да работи като гледач - само и само да има кой да се грижи за възрастните и болните. Може да се каже, че положението в този бранш е наистина драматично. И ще продължи да се влошава - но това не е нещо ново, знае се още от 90-те години.
До пълно изтощение
Смята се, че през следващите 10 години ще има нужда допълнително от още 300 000 болногледачи. И друго: германците ще трябва да плащат повече, ако искат да има кой да се грижи за тях, когато остареят или се разболеят. Това означава на първо място да бъдат инвестирани повече средства за подготовката на съответните кадри.
Много професионални сдружения от бранша, както и политиката залагат на работна сила от чужбина, най-вече от Източна Европа и Азия. Министърката на труда Урсула фон дер Лайен иска да снижи бариерата за квалифициран персонал от чужбина.
Но някои се съмняват, че това е верният път, изтъквайки, че другите страни от ЕС, а и в Азия имали същите проблем като Германия. Освен това Германия не е най-предпочитаната страна за квалифицираните гледачи от чужбина. Така например в скандинавските страни заплащането било по-добро, а и професията се радвала на по-голямо признание.
Ниско заплащане, огромно текучество
Кристиане Сиверт, директорка на Берлинския старчески дом "Санкт Конрад", изтъква, че повишаването на заплащането може да привлече и повече мъже. Сиверт казва, че мъжете се захващат само с професии, от които могат да изхранват семейството си. Съществувала растяща нужда от мъже болногледачи, тъй като през последните години делът на мъжете, живеещи в старчески домове, скочил от 10 на 50 процента.
Сиверт потвърждава, че много от нейните служители работят до пълно изтощение. Тя обръща внимание и на още една подробност: в никой друг бранш не е толкова голям броят на хората, които напускат работа по собствено желание. Затова Сиверт апелира за реформа на законодателството в Германия. В крайна сметка от нея зависят не само 1,2 милиона служители в тази сфера, но и милионите възрастни и болни хора.