D-d Katholiken Schwund

Данните, предоставени от 24 от общо 27 германски католически епархии и публикувани тези дни от седмичника Ди Цайт, сочат, че броят на отказалите се от църквата през 2010 година е с 50 хиляди повече в сравнение с предходната 2009-та, което представлява увеличение с 40 на сто.

Точно от това се е опасявала църквата, каза Алоис Глюк, оглавяващ Централния комитет на германските католици: "Това е драматичен сигнал и ясно послание, че трябва да приемем ставащото насериозно. Трябва да спечелим обратно доверието на хората".

В знак на протест

През 2010 в Германия на бял свят излязоха разкрития, според които стотици деца са били жертва на сексуални посегателства в църковни институции, огромната част от тях - на католическата църква.

За пръв път в германската следвоенна история броят на католиците, обърнали гръб на църквата си, е по-голям от този на протестантите. Според преценките на Германската протестантска църква, напусналите я през 2010 г. са били малко под 150 хиляди.

Богатата Кьолнска епархия, най-голямата католическа общност в Германия, регистрира за 2010 най-силния спад на членовете си за всички времена. Главният викарий на епархията Доминик Швадерлап заяви, че този отлив е болезнен за Католическата църква, защото много хора са направили този избор като "един вид личен протест и израз на отвращение от скандала".

Най-тежките удари са понесли шепа епархии в дълбоко католическата Бавария, където напусналите църковните редици са с близо 70 на сто повече в сравнение с предходната година.

Финансовите измерения на вероизповеданието

Епископите, които бяха остро критикувани за закъснялата им реакция, междувременно предложиха компенсации до 5 хиляди евро за жертвите на сексуалните посегателства. Но нито един от нарушилите закона не може да бъде съдебно преследван заради тригодишния давностен срок. Някои от случаите на сексуални посегателства са били през 1950-те години, повечето случаи са от 1970-те и 1980-те години.

В Германия принадлежността към дадено вероизповедание не е само символична, а има и конкретни финансови измерения, тъй като членовете на верските общности, официално признати от правителството, плащат "църковен данък", който се отчислява автоматично от месечните им възнаграждения.