Германците - народ без отечество

Националното чувство в Германия няма отечество. Германецът не бива да има дори носталгия. Дали това усещане не е причина за периодически избиващото насилие срещу чужденците - пита публицистът от турски произход Зафер Сеночак.

Спомням си 70-те години, първите ми години в Германия. Чудех се колко малко национални символи се виждат в тази страна. В училището не се вееше никакво германско знаме. В стаята на директора висеше портрет на президента в черно-бяло. Имах неколцина съученици, които се интересуваха от въпроса за германската история и идентичност. Те бяха аутсайдери.

Една странна и симпатична страна

В Германия хората се интересуваха от опазването на околната среда. Емоции предизвикваше измирането на горите или оръжейната политика. Странна и симпатична страна, която посрещаше мигрантите, лишена от собствена идентичност. От онова време нямам никакви спомени за враждебни думи или действия срещу мен. Изобщо никой не се интересуваше от турския ми произход.

Атмосферата коренно се промени след обединението на Германия. Изведнъж отново възникна една национална германска държава, обвързана в и с Европа. Какво означаваше обаче това? Имаше ли националното чувство по онова време изобщо някакво значение или тежест? Достатъчен бе погледът отвъд границите, за да си отговори човек на този въпрос. Всички европейски страни, и особено онези в Източна Европа се дефинираха като национални държави. Националното чувство бе смятано за спойката на националната общност.

В Германия обаче държава и общественост оставаха все така забранена зона за националното чувство. Германците бяха бандажирали историята си като рана. Един народ, който не желае да мисли и чувства като нация, един народ, който си беше извлякъл поука от своята история.

Страхът - новата "родина"

Но с течение на годините се видя, че този манталитет има и обратна страна, а именно в действителността. В тази действителност безотечественото германско национално чувство се скита не само по стадионите - при това и там вече не винаги мирно. То овладява една предизвикваща страхове тема, темата за имиграцията, за германската идентичност. Така германското национално чувство отваря рани. Възприемането на чуждото се съпътства от ирационални страхове, които пораждат нужда от защита.

Само че днес националното чувство не е достатъчно вече, за да се ориентираме в света. Самоизолацията е една остаряла рецепта. Модерна Германия се нуждае от повече доверие в собствената си сила, водеща корените си от ценностите на Просвещението, на откритото и свободно общество.