Гласувайте като тунизийците!

Пътят до урните не беше лесен. След бягството на диктатора Бен Али в продължение на седмици хора от неговата управляваща партия продължаваха да сеят хаос в страната. След възстановяването на реда пробудилите се народни искания - особено от мизерстващата вътрешност на страната, където именно бунтът прерасна в революция - трудно можеха да бъдат удовлетворени от новите управници. Икономиката забуксува, а гражданската война в съседна Либия, където работят много от бедните тунизийци, създаде допълнителни затруднения.

С ислямистите начело

Народът на Тунис обаче преодоля препятствията (включително смяната на няколко правителства) с удивителна самоувереност. Сегашните избори може да не са идеални, но те предизвикаха огромен ентусиазъм. Дори онези, които нямат вяра на политиците или очакваха много повече от януарската революция, признават, че страната вече се е променила много.

Истинско чудо е да видиш провеждането на свободни избори в една страна, която до началото на годината бе управлявана от един от най-репресивните режими в региона. Народът на Тунис изглежда сега двойно освободен: от режима и от собствените си угризения, че не му се противопостави по-рано. Много хора за пръв път проявяват политическа активност и то с такъв ентусиазъм, че апатията, преобладаваща в установените демокрации, изглежда срамна.

Разбира се, съществува известно безпокойство относно изборните резултати. Според предварителните резултати ислямисткото движение Ал Нахда се радва на преднина в редица избирателни райони. Но днешната Ал Нахда изглежда далеч от много по-консервативното и нелиберално ислямистко движение, каквото беше през 1980-те години. От своя страна другите партии признават, макар и със стиснати зъби, легитимното присъствие на ислямистите на политическата сцена.

Предстоят трудни задачи

Какъвто и да е съставът на Учредителното събрание, предстои още много работа, за да се доведе докрай преходът към демокрация. Събранието ще трябва да намери по-добра, по-прозрачна форма на справедливост и правосъдие през преходния период. То трябва да потърси сметка от хората на бившия силов апарат и от бизнесмените, които бяха близки до стария режим, както и да реагира на икономическите искания на средните граждани. Един от митовете, изпепелени от революцията, е, че Тунис била преобладаващо страна на средната класа. Облекчаването на бедността и осигуряването на социална справедливост няма да е лесна задача.

АГ/ДГ/АИ/ДПА/С. Гяуров

Редактор: М. Илчева