Гневът на босненците
20 февруари 2014
По някои от правителствените сгради в Тузла ясно личат следите от разрушенията, нанесени по време на демонстрациите. Тази, в която се помещава регионалното правителство, е опожарена. В съседство е старият сив леярен завод, за който се търси инвеститор, а в същото положение са и редица други местни фирми.
Някога Тузла е била важен промишлен център, в който са се добивали и сол, и въглища, развита са били химическата индустрия и производството на обувки и мебели. Всичко това обаче е минало - приватизацията след гражданската война от 90-те години не се оказва най-успешната и около 10 000 души губят работните си места.
"Абсурдното е, че мините бяха разчиствани цели 10 години", казва таксиметровият шофьор Зоран. Той си спомня прекрасно, как фирмите са работели дори и по време на войната - кога с повече, кога с по-малко проблеми. Но са работели. После са били приватизирани и са започнали проблемите. "Предприятията бяха изкупени от предприемачи, които разпродадоха машините във вид на старо желязо", казва с болка Зоран по адрес на магнатите, натрупали богатството си покрай приватизацията.
Кои са тези хора ли? Таксиметровият шофьор предпочита да не споменава имена. Но както потвърждават и много икономически експерти, от приватизацията са се облажили и много политици.
Войната слага край на всичко
Пред опожарената сграда на регионалното правителството в Тузла са се събрали около 200 демонстранти, както всеки ден. Един размахва червено знаме, от високоговорителите звучи партизанска песен. Бившият войник Есад Байрич се е окичил с ордена, който е получил преди 30 години, докато е работил за тогавашната зимна олимпиада. След което избухнала войната - и сега на него му се налага да разчита единствено на социалните помощи. "Със съпругата ми и с дъщеря ми живеем с тези 100 евро месечно, които изкарва жената."
Самият той вече не може да работи след трамвите от гражданската война. "Всяка нощ се събуждам плувнал в пот", разказва 50-годишният Есад, който изглежда почти 20 години по-възрастен. И той не може да обясни как се оцелява със 100 евро месечно. Хвърля поглед към останалите демонстранти и донякъде се утешава: "Нали не съм сам".