Годината на Путин

Ако Владимир Путин беше земеделец, спокойно би могъл да празнува Деня на благодарността. Дърветата, които той посади и отгледа, дадоха в края на годината богат урожай. Така поне смятат много западни експерти и медии, които определят 2016-та като "супергодина" за Русия. Дори критичният към Кремъл вестник "Новая газета" пише, че за мнозинството руснаци 2016 година е била "година без шокови сътресения". Тази оценка обаче се оказа прибързана: последните събития в Турция, където беше убит руският посланик, помрачиха успехите на Путин. Погребението на дипломата дори стана повод за това шефът на Кремъл да отложи с един ден традиционната си годишна пресконференция. 

Победа в Алепо, поражение в Палмира

Успешна, от гледна точка на Путин, беше преди всичко външната политика на страната. При това през годината имаше събития, в които Русия играеше активна роля, но също и такива с косвено или почти никакво влияние от страна на Кремъл. Имаше и някои случайности, които радват Москва.

Към първата група събития трябва да отнесем Сирия. Военната помощ, която Русия оказа на президента Башар Асад, промени хода на конфликта. В центъра на тези събития беше завладяването на Алепо от правителствените войски.

Германският политолог Йенс Зигерт смята Сирия за "най-важния външнополитически успех" на Путин, основите на който бяха положени още през 2015 година. "Русия се превърна в световен играч", твърди бившият шеф на московското бюро на близката до Зелените фондация "Хайнрих Бьол". На същото мнение е и Александър Рар, съветник в "Газпром" и научен директор на Германо-руския форум. Той припомня, че войната в Сирия все още не е приключила. "Ролята на Русия ще бъде оценявана по това, как ще завърши всичко", казва Рар.

Затова пък падането на Палмира показа, че не всичко става според плановете на Москва. През декември джихадистите от "Ислямска държава" (ИД) с възвърнаха владението на града, от който преди това бяха прогонени с руска помощ. 

Победа на прагматизма в конфликта с Турция

Експертите оценяват като голяма победа за Путин и изненадващо бързото сдобряване с Турция. Отношенията между двете страни се влошиха след свалянето от турски изтребители на един руски бомбардировач в граничния район със Сирия. В отговор Русия наложи икономически санкции на Турция. Ледът започна да се топи през юни, когато турският президент Ердоган се извини публично на Москва и днес двете страни отново са партньори.

Така Русия съживи плановете си за изграждане на газопровода "Турски поток" през Черно море - един стратегически важен проект за Москва, която иска да отреже Украйна от пътя на транзитните доставки на газ. "Помирението с Турция е дипломатическа победа за Путин, смята експертът от московския център "Карнеги" Андрей Колесников. "Не бива обаче да си мислим, че Русия успешно е наказала Турция. Тук нещата са много по-сложни: прагматичният интерес накара двете страни отново да се сближат", казва той.

Като един от най-големите външнополитически успехи на Путин през годината експертите сочат и победата на Доналд Тръмп в САЩ. Сегашната американска администрация и кандидатката на демократите за президент Хилари Клинтън обвиняват руското ръководство, че с хакерски атаки са повлияли изхода от надпреварата. Москва отрича това, но експертите са единодушни, че победата на Тръмп е изгодна за Русия. "Ако новият американски президент изведе интересите пред ценностите, Русия може да се възползва от това в много отношения", казва Александър Рар.

Санкциите - поражение

Бившият експерт по въпросите за Русия в берлинската фондация "Наука и политика" Ханс-Хенинг Шрьодер смята, че Путин играе ва банк във външната политика, но може и да спечели. "Ако Тръмп не подкрепи Украйна и реши да си сътрудничи с Русия във войната в Сирия, то рисковете ще се окажат оправдани", казва той.

Не толкова оптимистично изглеждат нещата със санкциите срещу Русия заради агресията ѝ в Украйна. През 2016 година в ЕС се засилиха призивите за отмяна на санкциите, наложени преди две години. Дори на моменти изглеждаше, че Европа ще разхлаби ограниченията, макар това да не се случи. На последната среща на върха през декември санкциите бяха продължени с още шест месеца. В тази връзка Александър Рар казва, че политиката на санкции е едно от малкото поражения за руския президент Путин, защото руската икономика страда от тях. Изглежда обаче, че за Москва още по-важно от отмяната на санкциите е възстановяването на световния пазар на петрол. "Приетото в края на годината решение от страните от ОПЕК и Русия за ограничаване на добива на петрол ще бъде решаващо за руската икономика", твърди на свой ред Шрьодер.

Победата на Тръмп в САЩ и кризата в ЕС, разтърсен от няколко събития едновременно - напускането на Великобритания, бежанския поток, терора и идването на власт на проруски президенти в редица страни, вкл. България - са все събития, които би трябвало да радват Москва. Голямата цел на Путин за създаване на моногополюсен свят изглежда по-близка от всякога.

Какво иска Путин?

Експертите са на различни мнения относно това какво точно иска Путин. Ханс-Хенинг Шрьодер смята, че руският президент се стреми към един вид Ялта-2 за нова подялба на сферите на влияние - както през 1945 година. В такъв случай Украйна би попаднала отново в руската орбита. Александър Рар пък допуска, че руският президент се стреми по-скоро към втори "Виенски конгрес", визирайки срещата на Великите сили през 1815 година, на която те се разбират са интересите си в Европа. Според него, обаче, Западът няма да се съгласи на подобна стъпка.

Наблюдателите разглеждат постигнатите през годината успехи от Русия като етапни победи. "Многополюсният свят може да бъде заразен с хаос", предупреждава Александър Рар. Според него много от събитията не са завършили и накрая могат да поемат в друга посока от тази, която очакват в Москва - включително по отношение на управлението на Тръмп,  войната в Сирия и някои разногласия между западните съюзници. 

Руският наблюдател Андрей Колесников обобщава нещата с думите: "Сред плодовете от победите на Путин през годината почти няма такива, които да не са поне малко гнили".