Голямата френска гордост

Докато радиоактивните отпадъци се товарят в контейнера в Кадараш, десетки семейства седят на поляната и си правят пикник. Няколко часа по-късно, това се случва през декември 2010 г., влакът безпроблемно потегля към германската провинция Мекленбург-Предна Померания. В Кадараш се намират само трима млади германци, активисти срещу атомната енергия, които наблюдават изумени вагоните с радиоактивни отпадъци и не се осмеляват да блокират жп-линията. Другояче изглеждат нещата в Германия. Когато контейнерът достига страната, стотици полицаи трябва да се борят срещу десетки хиляди демонстранти, които са блокирали жп-линията.

Ръгбито - по-интересно от атома

По отношение на атомната енергия съседките Германия и Франция са като два различни свята. След катастрофите в Чернобил и Фукушима Франция, с нейните 59 атомни електроцентрали, все още е номер едно в Европа. Централите са разположени на по около 200 километра разстояние една от друга. Нито катастрофата в Япония, нито инцидентът в Маркул впечатлиха особено французите.

Докато новината от Маркул занимаваше германските медии, за много френски информационни сайтове световното по ръгби и вътрешният спор на социалистите бяха по-важни. Франция е абсолютно убедена, че не може да й се случи ядрена катстрофа. Също както преди години след Чернобил беше казано, че радиоактивният облак от Русия бил спрял на френската граница.

И сега френските служби се въздържат да дават информация по случая в Маркул. В крайна сметка ядрена катастрофа, няколко месеца преди президентските избори, би била пагубна за известния поддръжник на атомната енергия Никола Саркози. Експлозията в Маркул била индустриален инцидент, съобщи енергийният концерн EDF. Даже и случаят във Фукушима в началото беше за Франция "природна катастрофа", защото земетресение причини инцидента.

Атомна енергия = независимост?

"Ако за Германия атомната енергия е индустрия, за французите тя е въпрос на идентичност", казва Мишел Риваси от изследователския институт CRIIAD. Според нея това е и причината постоянно да се лъже и да се прикрива информация.

Всъщност атомната енергия става особено важна за Франция след Втората световна война, когато страната иска да се превърне в световна сила и да произвежда ядрено оръжие. И днес тя все още се гордее, че е една от официално петте държави, които разполагат с атомни бомби. В централата в Маркул френската армия също е обработвала плутоний за бомби. Президентът Саркози постоянно повтаря, че Франция трябва да остане независима от "петрола на арабските страни" и от енергията на съседите. А за Саркози независимост означава атомна енергия.

Алтернативните енергийни източници във Франция на практика не играят никаква роля. Въпреки че в южната част на страната слънцето грее два пъти по-дълго в годината, отколкото във всеки един град в Германия, соларните колектори се срещат рядко. 80% от електрическия ток идва от ядрените реактори.

Краят на една любов

В скоро време това малко ще се промени. Броени месеци преди президентските избори социалистите не са единни по отношение на възможния сценарий за отказ от атомната енергия. Независимо дали консерватори, комунисти или социалисти - политическият елит още от университета е обучен да поддържа курс в полза на този вид енергия.

Противниците на атомните електроцентрали във Франция се надяват, че европейският стрес-тест толкова ще оскъпи някои съоръжения, че те ще трябва да бъдат спрени по финансови причини. Макар и бавно, във влюбената в атомната енергия Франция се заражда движение на активисти. А по данни от проведена онлайн-анкета, сред жителите на Маркул вече се прокрадва страхът. 69% от запитаните са заявили, че след експлозията се страхуват от следващи инциденти с атомните електроцентрали.