Голямото българско залъгване

Всички трябва да ни благодарят за реформите, гарантирахме стабилността, сега имаме основа за растеж. Това бе посланието на правителството на прага на новата година. Доколко реалистично е то? - пита в коментара си Ясен Бояджиев:

По традиция това правителство се самооценява високо. Особено на фона на определяните като безпрецедентни и предизвикани единствено от международното положение трудности. Действителността обаче често се разминава с говоренето. Практиката досега показа например, че първоначалните очаквания за икономически ръст обикновено после постепенно се понижават, а накрая реалността ги ревизира още по-надолу. Не е нужно човек да е кой знае какъв специалист, за да види, че и този път оценките за постигнатото са неоправдано самодоволни, а прогнозите - излишно оптимистични.

Ръбестата "година на Дянков"

"2011 година беше годината на Дянков, който гарантира фискалната стабилност”, похвали премиерът финансовия си министър. Който пък добави, че благодарение на тази стабилност вече "имаме основата за икономически растеж". Доколко обаче стабилността, за която освен на правителството трябва да благодарим и на валутния борд, е гарантирана и стабилна?

За поредна година през 2011-та почти всички публични сфери се крепяха на ръба на оцеляването. Близо до възможния минимум е фискалният резерв. Бизнесът е затънал в дългове, в несъбрани и несъбираеми вземания. Като, впрочем, най-големият и с най-дълго забавени плащания длъжник е държавата. Данъчната стабилност в някаква степен също е привидност, заради повишаващите се осигурителни прагове например, удрящи най-уязвимите - малките и средните фирми. Безработицата стабилно расте, инвестициите и потреблението намаляват. Въобще стабилността във финансов, икономически и социален смисъл е на критично ниско равнище с твърде слаби устои.

Реформи от немай-къде

Особено показателен е продължаващият спад на чуждестранните инвестиции, които преди кризата бяха основен двигател за растеж. За първите 10 месеца на 2011-та в сравнение с и без това твърде ниското равнище от същия период на предишната година те са намалели с 40 процента. Като причина освен външната криза специалистите сочат и вътрешни фактори - нереформираната съдебна система, несигурната, непрекъснато и непредвидимо променяща се нормативна среда, недобрата защита на собствеността, лошото състояние на администрацията и инфраструктурата, липсата на квалифицирани кадри. Според бизнеса пък нарастват административният произвол и корупцията, а само близки до властта печелят обществени поръчки.

Все неща, които ни препращат към втората гръмко заявена претенция на правителството - че е направило реформи, за които всички трябва да му благодарят. "Ние явно осъзнаваме нуждата от реформи. Когато те се правят навреме, ползите от тях са много явни", казва финансовият министър. Само че досегашната практика на правителството по-скоро показва обратното - вредите от ненаправените навреме реформи.

“Погледнато реално, и президентът Първанов трябваше да ни благодари, че ние от 1 януари вдигаме пенсионната възраст. И, ако един ден той стане премиер, той трябва да го направи. Сиреч ние и на него му свършваме мръсната работа”, дава пример премиерът. В действителност обаче досега в неговия мандат огромната част от отдавна чакащата „мръсна работа” бе отложена. Самото понятие „реформа” се превърна в мръсна дума - заради прекалено честата и безпричинна употреба.

Първите стъпки към половинчато и много забавено подобие на реформи бяха направени чак напоследък по-скоро от немай-къде. Като с пенсионната възраст или в железниците, които са заплашени да останат и без влакове.

Нападение или глуха защита?

"Сега трябва да докажем, че сме добри не само в съкращенията, рязането и дисциплината, а да дадем темите, по които държавата да направи и допълнителен икономически растеж”, казва напълно основателно премиерът. „Досега не сме могли да мислим за това заради злободневните проблеми на кризата, но вече имаме възможност да преценим къде са генераторите на растежа на икономиката”, допълва го финансовият министър.

„Злободневните проблеми” на кризата обаче си остават. А ако се изключат приказките за ускорено, но все още напълно хипотетично въвеждане на електронно управление, „темите” и „генераторите” на растежа, както и въобще анализът и визията на управляващите за бъдещето, тънат в мъгла. Затова пък ясно се вижда как тримесечие след тримесечие темпът на растеж в икономиката се забавя и в края на 2011-та клони към нулата.

Напълно очевидни са и препятствията за преодоляване на тази отрицателна инерция. Очертаващата се рецесия на основните ни пазари води към намалено външно търсене, а оттам към свиване на износа. Което пък увеличава натиска върху пазара на труда и вътрешното потребление. В допълнение с очертаващото се замразяване на кредитирането и инвестициите.

"Когато преди две години в много държави се говореше за фискални стимули, в България се говореше за фискална консолидация. Сега нещата се обърнаха и страните говорят за фискална консолидация, а ние за стимули и растеж. Страните, които навремето изливаха вода в пясъка, сега се отбраняват, а тези, които поставяха стабилни бетонови основи, сега могат да нападат", казва икономическият министър. Вместо нападение обаче се очертава по-скоро поредна година на глуха защита и кърпене.