Голямото крадене

Голяма коалиция - голямо крадене. Моделът на взаимното прикриване с цел обогатяване успешно се култивира на всякакви нива в България. Имаме си всичко: депутати - милионери от обществени поръчки, инвеститори, действащи под прикритието на официални постове в спортни съюзи и какви ли още не причудливи разновидности на организираното обирджийство. Краденето се е превърнало в основна цел и занятие за мнозина, избрани уж да защитават обществения интерес.

Милионерите си остават недосегаеми

Пък и кой ли ще ги спре? Комисията Кушлев? Трогателно е да се прочете, с какво патетико-героично опиянение се говори за първото "окончателно" спечелено дело за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Става дума за автомобил Мерцедес и сумата от 67 268 евро и 5 цента. Онези другите - с милионите - пак припомням си остават депутати, банкери, инвеститори от офшорен тип и прочия недосегаеми, за които времето предължава да работи.

Безсилието на гражданското общество още повече подсилва нагона да се краде - масово, безогледно, безсъвестно и добре организирано. Вината на голямата коалиция е, че управлението й подсили чувството за безнаказаност у престъпниците, че затвърди вярата в далаверата като естествен начин на преживяване, че краденето вече се възприема като нещо нормално и присъщо за всички, които носят политическа отговорност.

Има ли спасение?

С абсурдно закъснение правителството сега обсъжда мерки, с които трябваше да започне преди много време и то сред всички: да се проверява произхода на парите в сделките над определена сума и да се следи, дали са платени данъци. До практическо изпълнение на тези мерки обаче едва ли ще се стигне поради липса на интерес у самите управляващи, както и поради неефективност на пръвосъдието.

Българското общество се нуждае от обширна операция "чисти ръце", която да го отърве от конюнктурно прилепили се към властта хора с единствната цел да се обогатяват. Крайно време е, опозицията в България да се посвети на тази задача, вместо да насочва енергията си към междуличностни дрязги и политическо люспене. Липсата на убедителна политическа алтернатива и морал няма как да не се отрази и на изборите, които могат да изтласкат нагоре нови "месии" и "спасители". А от тях спасението е трудно и мъчително за всички.