Гонитбата на малцинства в Косово продължава

Когато преди пет години в Косово навлезе международният мироопазващ контингент Кейфор, основната цел беше да се прекратят етническите чистки. Само че убийствената гонитба на малцинства продължава и сега, но с обратен знак: Днес албански екстремисти гонят роми, ашкали и сърби. ООН се опасява от масово напускане на страната.

" Циганите вън" - ехти из улиците на малкия град Вучитрън в северната част на Косово. Тълпа албанци току що е подпалила сръбско-православната църква и се отправя към кварталите, населени с ашкали " Циганите" са нежелани във Вучитрън. В рамките само на няколко часа от града са прогонени близо 250 души. Тези ловни сцени се разигража преди около 2 месеца - на 18 март тази година, но досега в Косово не се е възстановило спокойствието. Гоненията във Вучитрън бяха само едни от множеството погроми, покрили територията на зле управляваната от ООН държавна формация. Десетки църкви и манастири бяха опожарени, близо 4 500 не-албанци - сърби, роми и ашкали - прокудени.

Наблюдателите на ЕС са убедени, че изстъпленията са били планирани провокации. Еврокомисарят по външната полотика Крис Патън например е убеден, че зад нападенията стоят известни албански политици. От вече пет години насам главно функционерите на дяснорадикалната "освободителна армия" АОК организират погроми срещу малцинствата - даже критични албанци, които се изправят срещу тази расистка политика, получават заплахи.

Най-новите жертви на тези нападения са ашкали - едно малко познато етническо малцинство в Косово. Често пъти ги определят като албанско говорящи роми - класификация, с която те самите обаче не са съгласни. Корените на произхода им водят към Турция, според някои източници - даже към Индия. Близо 90 000 ашкали са живеели в Косово преди войната - това е преценка на дружеството за застрашени народи.

Още през лятото на 1999 година - малко след изтеглянето на сръбската армия и навлизането на Кейфор, 1500 до 2000 ашкали заедно с местните роми станаха обект на нападения от страна на ракдикални албанци. Почти всички бяха принудени да напуснат родните си места. Докато ромският квартал беше напълно разрушен, девет семейства на ашкали получават защита от войниците на Кейфор. През 2002 година към бегълците се добавя нова група от близо 200 души, потърсили убежще в сръбския град Нови Сад и повярвали на обещанията на комисарията на ООН за бежанците, на ръководството на УНМИК и на ръководените от НАТО войски Кейфор, че в родината им ще настъпи сигурност. И тогава следва ужасяващо повторение на станалото: в очевидно централно направлявана акция , целяща да сплаши и прогони напълно малцинството, ашкалите са прокудени, без да имат време да съберат малкото си вещи и документи, а къщите им са изгорени. Тогава френски войници от Кейфор поемат бежанците и ги закарват във свой военен лагер в близкото Ново село. От два месеца насам те обитават групови палатки във военния лагер. Хората там - според изказвания на френски офицери - са отчаяни. Всичко, което са притежавали, е изгоряло, децата им намат даже обувки на краката си и никой не знае, какво ги очаква в бъдеще. Доверието в международния контингент е напълно разсипано. Особено след последните изстъпления от месец март, хората се страхуват за оцеляването си. Те не желаят да се завръщат във Вучитрън, а на обещанията на ООН и Кейфор те не обръщат вече никакво внимание. Страданията на ашкалите в Косово не са единичен случай. Сърбите и ромите в Косово също са обект на гонения и притеснения от страна на албанците. Въпреки постоянните нападения, международната общност не се разделя с фикцията за мулти-етническо Косово. Независимо дали става дума за сърби, рои или ашкали, - международната общност непрекъснато настоява, прокудените да се завръщат по родните им места, макар че шансовете за успех на подобно начинание са минимални. Тези нереалистични визии на УНМИК и Кейфор обаче затварят очите на международните организации за много проблеми. "От самото начало международната общност не обърна винмание на страданията на роми и ашкали" - казва представител на католическата помощна организация Пакс Кристи в Косово.