Гордост и предразсъдъци

Клозетът "а ла турка " разгневи София - така някои турски вестници реагираха на ядовития призив на София, да се свали паното, представящо България като гигантско клекало. Мога да си представя, че турските ни съседи донякъде са се забавлявали на целия скандал, още повече, че те самите нямат честта да бъдат "зачетени" по подобаващ начин.

Всъщност думата ми е за способността да се наблюдаваш отстрани с порядъчна доза самоирония и самокритичност и без да се вземаш прекалено на сериозно. Вероятно подобна позиция би била по-подходяща от дипломатическите ходове, предприети от българските представители в София и Брюксел. Тези действия придадоха на въпросното пано стойност, каквато то не притежава. Идеята да се представят предразсъдъци и клишета за отделните страни-членки е оргинална, но художественият резултат е

по-близо до лошия вкус, отколкото до изкуството

Да се изобрази Германия например като пречупен кръст от автомагистрали или Словакия като наденичка, увита в националния флаг на съседна Унгария, е доста примитивно. В крайна сметка обаче, добро или лошо - става дума именно за изкуство, а провокацията, сатирата, иронията или закачката - са обичайни изразни средства. Да си спомним, как недоумявахме по повод екзалтирани реакции на някои крайни среди в арабските държави, когато карикатурите на пророка Мохамед водеха до погроми над чужди посолства, магазини и до насилия.

Двете неща, разбира се, не могат да бъдат сравнявани едно към едно, но все пак помагат за намиране на по-обективен поглед към станалото. Безспорно безвкусна шега е да изобразиш една страна като турско клекало, макар че то все още се среща на доста места в иначе лъскава София. Фактът, че хората не се дразнят особено от това ориенталско наследство, също издава

манталитетни особености, които не са повод за национална гордост

Но за национална гордост е най-добре изобщо да не говорим - това понятие открай време е обект на най-безобразни манипулации и масови промивания на мозъци. На въпрос, дали се гордее с това, че е германец, бившият германски президент Йоханес Рау беше отговорил, че не може да се гордее с нещо, за което той няма никаква заслуга.

Това разбиране за националната гордост на мен ми е много симпатично. Затова предлагам да говорим по-малко за национална обида и национално опозоряване. И без друго едва ли някой е в състояние да ни обиди и опозори повече, отколкото бихме могли да го сторим самите ние. Нека повече мислим за това, как да стане така, че да не ни асоциират с турски клозет. А за всички други случаи предлагам да си припомним Пушкиновото "Хвалу и клевету приемли равнодушно и не оспаривай глупца..."