Горчивата истина за Гърция, Италия и сие

Средиземноморските страни, от Гърция до Испания, са в тежко състояние. Съществува единодушие, че без план за растеж в средиземноморския регион, общоевропейската криза не само ще продължи, но и ще се задълбочи. Само че откъде да дойде този план?

Да вземем Гърция. Изобщо не е вярно, че в Гърция няма пари. Напротив, Гърция е една от страните с най-висока концентрация на богатство, само че в ръцете на няколко семейства. Клановете Онасис и Ниаркос са сред супербогатите в света. Проблемът е, че те не желаят да инвестират в страната си, а днес е по-лесно от когато и да било преди да изнесеш парите си в чужбина.

Пропастта между Севера и Юга

Италия пък се състои от две страни. Северна Италия е част от сърцевината на Европа, в същата лига като Бавария, Австрия или Швейцария. Южна Италия е до голяма степен онова, което Гърция, Португалия и голяма част от Испания са за ЕС. Южна Италия има същата валута като северната половина на страната, достъп до същите пазари и получава солидна структурна помощ, много по-голяма от онази, която Гърция, Португалия, Испания и Италия като цяло биха могли да се надяват да получат в рамките на един щедър "план за растеж".

Само че от всичко това няма полза поради преобладаващата в Южна Италия архаична социална структура, която по политически причини бе оставена практически непокътната. Нещо повече: помощта, предоставяна от Северна Италия за модернизацията на южната половина, позволи на старите елити да запазят влиянието си и всичко си остана точно както е описано в прочутия роман "Гепардът".

Осуетяване на експлозията

Италианският урок се свежда до извода, че икономическият растеж е въпрос не само на икономиката, но и на социалната структура. Горчивата истина е, че средиземноморските страни пропуснаха възможността да изградят една нова класова структура, която би им позволила да се включат пълноценно в международната конкуренция.

Сега може би е твърде късно да се промени нещо, защото местните пари, които все още са прединдустриални пари, могат много лесно да бъдат изнесени в чужбина; и на второ място, защото създаването на модерна конкурентоспособност ще отнеме твърде много време в един свят, чиито пазари са вече поделени между икономически колоси като Германия и Китай. При това положение на Германия, Франция и другите не им остава нищо друго, освен да продължат да плащат сметките на средиземноморските страни - под формата на безкрайни парични трансфери, придружаващи все нови и нови "планове за растеж", които в най-добрия случай могат да попречат на Средиземноморска Европа да експлодира.

Автор: В. Щрек, С. Гяуров; Редактор: Д. Попова-Витцел