Гочев обезобрази Хандке

Усмивка пробягва по лицето на писателя Петер Хандке, когато се появява на сцената. Взривяващите аплодисменти на 800-те театрални зрители на Залцбургския фестивал след постановката на "Все още буря" са адресирани най-вече към него. Текстът на Хандке е драматичен размисъл над семейната му история, както и над историята на словенците в Каринтия по времето на Втората световна война.

Тежката материя на оригинала

Режисьорът Гочев признава пред австрийския вестник "Курир", че е изпитвал огромни трудности в работата си с литературния текст, но пък се възхищава от "поетичносттта му, придаваща му съвсем ново измерение". Според режисьора произведението е пропито с чувственост и елементи на антична трагедия. Този завладяващ поетичен език е претворен на сцената от Димитър Гочев почти без промени на оригинала, което натоварва някои от персонажите с огромни текстови роли. Особено към края на представлението, траещо над четири часа, публиката започва да губи нишката на случващото се, твърди в критичните си бележки Ирмгард Ригер.

Според някои от критиците Димитър Гочев е съумял да създаде множество впечатляващо потискащи ситуации и персонажи, като същевременно ги освобождава с радикално-контрастни средства: с весели словенски народни напеви, изпълнени на акордеон и перкусии, и безгрижни танци.

Кич вместо скептичност

"Финалът на постановката обаче, превърнат от Гочев в прекалено дълъг монолог, се превръща в слаб епилог на предходните приятни четири часа", коментира Ди Пресе. Вестникът се пита дали режисьорът всъщност не е имал намерение да започне изцяло нова, деконструктивна постановка, която иронично да персифлира автора.

Още по-критичен е коментарът на Улрих Вайнцирл в Ди Велт. Заглавието му е категорично: "Залцбургско обезобразяване". Критикът твърди, че режисьорската работа на Димитър Гочев е горчиво разочарование, защото не успявал да се справи със спецификата на Хандке и замествал неговите скептичност и недоволство от света с безспирно леещ се кич.