Как беше създадена ничията земя, от която Путин къса парчета

Никой на Запад, в това число и бившата германска канцлерка Ангела Меркел, не носи никаква вина за това, че Путин нападна една мирна съседна държава. За това решение отговорен е само руският президент. Но срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година, на която Меркел отрича да е постъпила неправилно, е част от злополучната предистория. Тази среща, на която на Украйна и Грузия беше обещано членство в Алианса, наистина беше белязана от една погрешна преценка, както се изрази украинският президент Зеленски.

Най-лошото от всички възможни решения

На срещата в Букурещ тогавашният американски президент Джордж Буш искаше да постигне бърз прием на двете бивши съветски републики. Германия и Франция обаче се противопоставиха - очевидно от желание да се съобразят с интересите и тревогите на Русия. Резултатът беше един типичен компромис: двете страни получиха обещание за членство, което обаче не беше осъществено.

Това беше най-лошото от всички възможни решения. Ако тогава Украйна беше приета в НАТО, Путин едва ли щеше да дръзне да я нападне. И ако я нямаше перспективата за присъединяване на страната към Алианса, щеше да отпадне поне този претекст за руските атаки, които започнаха още същата година с нахлуването в Грузия.

Ничия земя

Така решението от Букурещ на практика създаде в Източна Европа една стратегическа ничия земя, от която Путин вече 14 години къса отделни парчета. Това определено не беше шедьовър на западната дипломация.

Николас Бусе, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main

*****

Вижте и това видео: