Грозната истина за Мартин Лутер
31 май 2013
През 1517 година Мартин Лутер забива своите прочути 95 тези на вратата на Дворцовата църква във Витенберг. С това се поставя началото на Реформацията в Германия и Европа. Но тъкмо Лутер, който е смятан за олицетворение на толерантността, е имал доста крайни възгледи по отношение на евреите. През 1543 година той дори призовава техните синагоги и училища да бъдат изгорени, къщите им да бъдат разрушени, а състоянието на заможните евреи да бъде конфискувано.
Лутер и нацистите
Лутер не е антисемит "по рождение" - в началото неговите изказвания по адрес на евреите са предимно положителни. Според холандския експерт по въпросите на Реформацията Херман Йохан Селдерхуйс, тези положителни изказвания са били породени от надеждата, че евреите биха могли да се покръстят в християнската вяра. Но след като това не се случва, разочарованието на Лутер расте и постепенно прераства в открита враждебност. Впрочем, това явление е било широко разпространено по онова време. И други реформатори, в това число известни хуманисти като Еразъм Ротердамски, клеймят евреите. Еразъм стига дори дотам да хвали Франция за това, че в страната има много малко евреи.
Апелът на Лутер да се подпалят еврейските синагоги остава без последствия през 16-ти век. Националсоциалистите обаче на драго сърце се възползват от него. От днешна гледна точка нощта на погромите през 1938-ма, когато са подпалени почти всички синагоги в Германия, е нещо като изпълнение на този Лутеров призив.
Превратности
Не би било правилно обаче делото на Лутер да се оценява единствено през призмата на случилото се през 30-те и 40-те години на миналия век, отбелязва холандският експерт Селдерхуйс. За нацистката пропаганда е било твърде удобно да се възползва от възгледите на Лутер по отношение на евреите, но е много важно да се прави разлика между религиозно обоснования антиюдаизъм на Лутер и расистката идеология на нацисткия антисемитизъм, казва Селдерхуйс:
"Антисемитизмът е насочен срещу евреите като индивиди, срещу техния произход и тяхното съзнание за принадлежност към еврейството, докато Лутеровите изказвания са насочени единствено срещу религията им", изтъква Селдерхуйс. Лутер никога не е настоявал за изтреблението на цял един народ и едва ли е предполагал по какъв превратен начин ще бъдат изтълкувани изказванията му за евреите.
Автор: А. Горчевски, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел