Гръцкият парадокс

Гърция пести като шампион: с близо 24 милиарда евро са намалели държавните разходи през 2012 спрямо 2009 година. Което ще рече, че една пета от всички харчове са били съкратени. Списъкът с ограниченията е километричен: от общо над хиляда градски администрации междувременно са останали едва 370, заплатите на държавните служители са замразени на ниво под 2000 евро, изцяло е спряно изплащането на 13-та и 14-та заплата. Минималните работни заплати и пенсиите също са окастрени, а в обществения сектор има почти пълна забрана за нови назначения. Целта е по този начин чиновническият апарат да бъде намален с общо 150 000 работни места.

Част от тези мерки си останаха обаче половинчати. Така например миналата година управляващото тогава социалистическо правителство направи опит да съкрати 30 000 места в държавния сектор, но де факто успя да ореже едва 6 500. Усилията все пак продължават и по други направления. Правителството на два пъти увеличи ДДС, който сега е вече 23%, предстои повишаване на данъка за значителните състояния, ще се въведе и нов данък "Солидарност".

Невидимите милиарди на богаташите

Нещо повече: кабинетът в Атина в момента се опитва да сключи специално данъчно споразумение с Швейцария. Редица заможни гърци са "паркирали" нелегално огромни суми в швейцарски банки. Там парите им са "невидими" за гръцките данъчни власти. Преговорите по това споразумение вървят още от 2005 година и всъщност то можеше да е отдавна вече сключено. Наблюдатели обясняват това протакане така: сключването на споразумението просто би накърнило финансовите интереси на редица влиятелни местни политици и бизнесмени. Ако сега всичко върви по план, през септември данъчното споразумение ще е по всяка вероятност вече факт.

Какви ли суми са укрити по швейцарските банки - това никой не може да каже. Най-конкретно е предположението на един швейцарски финансов посредник, който твърди, че става дума за сума от порядъка на 20 милиарда евро, от които 99% били недекларирани пред гръцките данъчни власти. Ако тези пари сега бъдат обложени с данък между 20 и 30%, каквито са намеренията на Атина, това няма да е достатъчно за санирането на целия бюджет, но все пак ще влее в него сериозен приход. А от такъв правителството на Самарас има спешна нужда - включително и за да покаже на Запада, че реформаторските му усилия дават резултати.

Както и да разглеждаме обаче нещата, поводи за надежда засега няма. Независимо от всички икономии и реформи, общите дългове на Гърция продължават да растат. През 2009 г. дългът на държавата е възлизал на около 300 милиарда евро, а през тази година той ще е по всяка вероятност с около 15 милиарда по-висок. Основната причина за това е, че всички реформи и икономии водят до допълнително затъване на икономиката.

В дяволски кръг

По-ниските заплати и пенсии носят и по-малки приходи от данъци за държавата, а и намаляват покупателната способност. Индустрията има едва 15-процентен принос към БВП на държавата, която продължава да живее главно от туризма. Поради това пък, че основният работодател в Гърция беше и си остава държавата, безработицата в момента е 24 на сто и по всички личи, че до края на годината ще скочи до 30% - в резултат на новите съкращения на държавни служители.

С други думи: Гърция се намира в дяволски кръг. Всички мерки за икономии водят неизбежно и до по-ниски приходи. Започналата още преди години рецесия, предизвикана от финансовата криза, сега се задълбочава още повече заради суровата програма за икономии. Специалистите са убедени, че единственото, което може да помогне в подобна ситуация, е програма за икономически растеж, стимулиращ производството и потреблението. Само че в актуалния пакет за икономии е записано точно обратното: през 2011 година Атина е инвестирала със 700 милиона евро по-малко. Спиралата надолу продължава да се върти...

АГ, ДПА, АРД, ШпО, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел