Гръцкият туризъм и кризата

Рекорден брой туристи са почивали в Гърция през миналата 2014 година: 24 милиона души са решили да прекарат отпуската си в разтърсваната от криза средиземноморска страна. Гръцкият туристически бранш създаде нови 50 хиляди работни места и така помогна на страната да отбележи лек икономически ръст - след шест поредни години в рецесия. Освен това, тъкмо благодарение на успехите в туризма, за първи път от 1948-ма насам Гърция приключи годината с малък бюджетен излишък.

През 2015 година гърците се надяват да счупят миналогодишния рекорд и да посрещнат нови 25 милиона туристи. Много германски туроператорски фирми продават Гърция като топ-дестинация през предстоящия летен сезон. Но продължаващите спорове около нуждата от ново спешно финансиране за затъналата в дългове държава се отразяват и на бизнеса с туристите, предупреждава шефът на Съюза на гръцката туристическа индустрия (SETE) Андреас Андреадис: "През последните два месеца има спад на резервациите за Гърция, особено в Германия", казва той за ДВ.

Очевидно икономическата нестабилност се отразява отрицателно и върху туристическия бранш. А това означава, че Гърция няма да може да използва оптимално и докрай потенциала си като топ-дестинация в Европа през новия сезон. Поне за туристите от Великобритания Гърция си остава търсена дестинация - основно благодарение на изгодния валутен курс, допълва шефът на SETE.

Слуховете за нов, по-висок ДДС

Несигурността в бранша се подклажда и от слуховете за предстоящо повишаване на ДДС за туристическите услуги. Предполага се, че за това са настоявали страните-кредиторки на Гърция – за да бъдат запушени финансовите пробойни в държавния бюджет. Засега информациите са твърде противоречиви – ту се твърди, че новата, по-висока ставка ще засегне само луксозните гръцки острови, ту пък новината изцяло се отрича. Според вестник „Та Неа”, за луксозни дестинации по непонятни причини са били обявени малко посещаваните острови Лерос и Икария, докато за световноизвестния о. Корфу новият, по-висок ДДС нямало да важи. Отделно от това се обсъжда и въвеждането на нов данък върху луксозните нощувки – вероятно още от това лято.

Вярно е, че туристическият бранш също трябва да даде своя принос за излизането от кризата. Но същевременно важно е гръцкият туризъм да не бъде облаган с по-високи ставки ДДС от своите преки конкуренти, предупреждава Андреадис: „В Италия, Испания и Франция ДДС за туристическите услуги в момента е 10 процента, в Турция и Кипър – още по-нисък, а на Канарските острови даже изобщо не се начислява ДДС. Затова трябва да внимаваме, когато се предлага ДДС да бъде вдигнат на 13 или 14 процента”, казва гръцкият експерт.

Той посочва, че от новата мярка ще бъдат засегнати не толкова луксозните хотели или големите хотелски вериги, колкото по-малките и средните фирми, които сега изграждат гръбнака на гръцкия туристически бизнес. На този фон от Съюза на ресторантите за бързо хранене дори настояват за намаляване на ставката на ДДС. Неговият председател Танасис Папаниколау припомня по този повод, че от увеличаването на данъците през 2011 година досега са фалирали над 6 500 малки фирми от бранша, а 40 хиляди души са останали без работа.

„Грексит” – лош сценарий

И за туристическия бранш най-важният от всички въпроси също гласи: ще успее ли Атина да се споразумее със своите чужди кредитори? Срокът за това изтича на 5 юни, припомня Андреас Андреадис: „На тази дата Гърция има падеж за 300 млн. евро по заем от МВФ. Дотогава трябва да има сключено ново споразумение за спешно финансиране”, пояснява той. Ако такова споразумение не бъде постигнато, това ще бъде истинска катастрофа – не само за Гърция, твърди Андреадис.

Най-остро обаче той реагира на въпроса дали гръцкият туризъм ще извлече ползи от връщането на драхмата: „Излизането от еврозоната би било тежък удар за Гърция”, посочва експертът. Той припомня, че за да развива успешен туризъм, Гърция трябва да се конкурира с другите страни не толкова в цените, колкото по отношение на качеството на туристическия продукт. „Няма никакъв смисъл да създаваме един вид „туристически гета” за богаташи в една и без друго крайно обедняла страна", казва в заключение шефът на SETE.