Гума + салца + много стар и много лютив лук

Сред класическите недостатъци на българския черноморски туризъм тази година мястото си заема още един: драматично се влошава качеството на храната в ресторантите и в останалите заведения, които навремето вървяха под идиотския общ знаменател „за обществено хранене”.

Разбира се, почтеността изисква две важни уговорки. Първо, храната по тези места никога не е била сензационно вкусна и качествена, с редки изключения. И второ: дори и днес човек пак може с малко късмет да попадне на такива приятни изключения.

Не че го правят нарочно...

А изходните позиции на българската кухня са изключително добри. Много вкусни основни продукти, особено зеленчуци. Прилична ресторантьорска традиция още от времето на „Балкантурист” - с квалифициран персонал и широка рецептура. И, разбира се, историческата кулинарна приемственост, която съчетава елементи от ориенталската, средиземноморската и средноевропейската кухня.

В сравнение с относителното еднообразие на храната в някои северноевропейски страни, че дори у балкански съседи като Гърция и Албания, българският ресторант по принцип може да предложи много. И го прави, не е като да не го прави. Обаче десетките позиции в менюто са съвършено безпредметни, след като дори най-обикновената шопска салата често има вкус на гума с доматена салца и много стар, много лютив лук...

Списъкът може да се дописва безкрайно: увехнали зеленчуци, кайма с твърде съмнителен произход, нискокачествено месо (да не говорим, че истинско телешко просто няма), олио, което след безчет пържения отива и за готвене, лед за охлаждане на напитките с вода от чешмата...

Не че ресторантьорите го правят нарочно - просто кризата удря и тях, беднотията се материализира и на ресторантската маса. При положение, че две трети от българите това лято изобщо нямат намерение да почиват, както показва едно допитване от вчера, очевидно публиката по Черноморието оредява, оборотът се свива, трябва още да се пести - и порочният кръг се затваря.

Недомислици на масата и покрай брега

Да, след редица експерименти и провали, след като покрай брега необратимо се издигнаха бетонни недомислици, българското Черноморие постепенно открива целевата си група: туристите с по-скромни възможности, от страната, от околните държави и Русия, по малко от Западна Европа.

Но ако върви все така, дори тази сравнително непретенциозна общност скоро ще се откаже от каучуковите краставици и соените наденици, а морските капанчета съвсем ще се обезлюдят. Както става с бетонните им побратими в сектора за преспиване.