Гърция... всички за един

Елементарно, но факт - Европейският съюз просто е обречен на успех в случая с Гърция. Заплахите, че при нужда страната би могла да обяви фалит, ако парламентът и народът не участват в спасителната кампания, са кухи. В такъв случай инвеститорите биха спрели да отпускат заеми и на другите по-слаби държави, скоро и те биха изпаднали във фалит. Големите европейски банки биха се оказали в затруднено положение. Икономическите последствия бързо биха станали некортролируеми. Да не говорим за политическите: целият проект на европейската интеграция би изостанал с години, ако не и погребан. Катастрофа, от която би загубил всеки - както страните-донори, така и реципиентите, а най-вече нацията-износителка Германия.

Не опростявайте нещата!

Означава ли това, че Гърция може да очаква още пари? Да, като начало. Но за да не се превърне помощта в каца без дъно, страната би трябвало да получи и ясна икономическа перспектива: само чрез икономии, но без растеж никоя страна не би могла да изплати получените кредити. Като решаваща е и психологията: хората трябва да могат да видят, че дългогодишните усилия се осмислят - не само за чуждестранните банки, но и за тях самите.

Този, който твърди, че гърците сами са се вкарали в кризата покрай продължителното си безгрижно съществуване, не само опростява нещата, но и подценява взривоопасния потенциал, натрупал се из цяла Европа. Мнозина, и най-вече младите хора казват, че трябва да плащат за грешките на другите - предимно на политиците и банкерите. При това от една страна малките пенсии стават още по-малки, от друга - изплащането на огромни бонуси продължава.

Сега Европейският съюз трябва, макар и късно, да отстрани грешките от миналото: държавите трябва своевременно да се вгледат взаимно в бюджетите си, да идентифицират и да премахнат високите дефицити, да преодолеят различията в конкуренцията, да засилят контрола върху банковия сектор. За всичко това е необходимо да се засили ролята на Европа.

Национализмът - враг на напредъка

И това е фаталното: в момента се засилва не солидарността, а национализмът. Много германци, холандци, финландци и други не искат да плащат за другите, не искат да поемат под попечителство гърците, испанците и португалците. При това всички зависят един от друг. Бягството към националното би било най-погрешният ход в тази криза. Ако Европейският съюз си направи правилните изводи, ще излезе от кризата укрепнал. И ще изживее важен интеграционен тласък, който без кризата би бил немислим.

Автор: К. Хаселбах, Б. Михайлова, Редактор: Б. Григорова