Гърция и квадратурата на кръга

Когато се нанесе в резиденцията на министър-председателя, Алексис Ципрас се оплака, че предишните наематели били изнесли всичко, включително и тоалетната хартия. Саркастичната забележка предизвика голям смях в Гърция. Можем обаче да я тълкуваме и другояче: като знак, че в гръцката политика липсва приемственост.

И действително: в първата си правителствена декларация пред парламента Ципрас обяви, че ще води съвсем различна политика от предшественика си Антонис Самарас. Макар и начело на една практически банкрутирала държава, новият премиер смята да въведе мерки за подпомагане на по-слабите слоеве от населението, да се откаже от досегашната международна спасителна програма и да търси съвсем ново споразумение с Европа.

Планът на Ципрас

Основните теми в правителствената му декларация бяха така наречената „хуманитарна криза” в Гърция, огромната безработица, рецесията и държавните дългове, които продължават да растат въпреки международната финансова помощ. Ципрас оповести освен това, че ще разпродаде скъпите правителствени автомобили и един от трите правителствени самолета. В Гърция това звучи като ясен сигнал за една нова, по-справедлива политика. Скоро за бедните ще има безплатен ток и помощи за храна, незаконно уволнените ще се върнат на работните си места, ще бъде увеличена и минималната заплата.

Новото гръцко правителство със сигурност ще получи одобрението на Брюксел поне за една от своите цели: борбата срещу корупцията и укриването на данъци. Но само добри намерения не стигат. От избухването на кризата преди пет години всички гръцки правителства гръмогласно обещават, че ще изкоренят шуробаджанащината и данъчните измами, но резултатите досега са повече от скромни. И още нещо: при управление, начело на което стои Ципрас, главните инструменти на действащите досега спасителни програми са под въпрос. Партията на Ципрас не одобрява приватизацията, например, защото я смята за „разпродажба на общественото богатство”. А мерките за намаляване на бюрокрацията в държавния апарат само увеличават безработицата в страната, смятат в "Сириза".

Правителството в Атина възнамерява да води нови преговори с международните кредитори, но в момента сякаш няма какво да им предложи. ЕС очаква, че Атина спешно ще поиска удължаване на спасителната програма, която изтича в края на месеца. Ципрас обаче заявява, че изобщо не възнамерява да иска удължаването на тази катастрофална политика на икономии. Той очаква нещо съвсем друго: преходна помощна програма, която да му даде време до средата на годината. Според неговите планове, дотогава правителството му ще може да предложи окончателен и взаимно приемлив план за решаването на проблема с гръцкия дълг.

В момента разноречието между Атина и международните ѝ кредитори изглежда непреодолимо. Но политиката винаги успява да измери квадратурата на кръга и да постигне някакво споразумение. От доста време в Европа се говори, че еврозоната няма да се срути, ако Гърция я напусне. Въпреки това обаче този сценарий изглежда малко вероятен. Защото, за разлика от Атина, Брюксел практикува последователна политика и добре знае, че ще трябва да отговаря на въпроса: Колко струва изобщо тази еврозона, ако не може да спаси дори най-слабата си членка? И какво ще стане, ако след евентуалното излизане на Гърция международните финансови пазари вземат на прицел тежко задлъжнялата Италия? С други думи, през следващите дни Брюксел и Атина ще постигнат някакви компромиси.

За тези проблеми не е виновна Гърция

Нека не забравяме, че за структурните проблеми на еврозоната не е виновна Гърция. Те се дължат на факта, че в общата валута участват икономики, които са твърде различни една от друга. Тази структурна грешка не може да се поправи нито със спасяването на Гърция, нито с излизането ѝ от еврото. Така че Германия като най-важна страна в еврозоната би трябвало да ревизира възгледите си за оздравяването на икономиките в боледуващия европейски Юг. Структурно слабите тамошни икономики имат нужда от добре балансирани мерки, които включват както икономии и реформи, така и нови инвестиции и борба срещу безработицата. Защото ако продължи да се разширява пропастта между тези страни и силните, благоденстващи икономики в европейския Север, ще възникне взривоопасна ситуация. Да не забравяме, че „Сириза” не е единственият продукт на нарушеното равновесие в еврозоната. Последните допитвания показват, че и в Испания идва краят на двупартийната система, а лявото движение „Подемос” може да дойде на власт още тази година.