Да „изкъртиш мивката” на изборите

Веселяшкият бумеранг на уличното говорене, хвърлен безотговорно в началото на демократичната слободия в политическото и медийно пространство преди 20 години, все по-често започва да цапардосва по главите не само българските политици и средства за осведомяване, но и вече няколко поколения млади българи, които стават все по-трудно разбираеми в общуването както с по-възрастните, така и помежду си.

Езиковият разпад, който казват, че предхождал националния, от изключение в началото на 80-те днес се е превърнал в отблъскваща практика, която „извира” буквално отвсякъде – парламент, правителство, медии, училище, улица, дом.

Откъде започна въпросният проблем?

Резултатите на голямо проучване, поръчано от американския Конгрес и осъществено в България от Центъра за психологически изследвания сочат, че местните хлапаци псуват и се бият като телевизионни звезди.

Попитата от екрана вербална агресия се трансформира в словесно малтретиране и ругатни спрямо съученици и близки, а нерядко тя придобива и физически израз. Така нещо „много хубаво” в изказа на децата има формата „Къртя мивки”, а метафората „Да се направиш на пастет” означава, че си се напил наистина прекалено.

Особена „музика” за ухото на порядъчно обуначения езиково български избирател представляват словесните схватки на публични фигури, като например, от категорията на министър-председателя Станишев и столичния кмет Борисов. „Разпищолването” на лидера на ГЕРБ, констатирано на висок глас пред медиите наскоро от премиера предизвика справедливия гняв на последния, който сравни тези слова с „каруцарски израз от Банкя, който може да се чуе на гарата”.

Принос в българската политическа лексика

са и ласкавото определение на Станишев за опозицията, която той нарече в парламента „циркаджии”, а неговият съпартиец Ивелин Николов определи Борисов като „смешник”.

Този тип говорене неизбежно индуцира и ответните реакции на „влиятелни” представители на местното общество. В края на миналата година вездесъщият демиург на българската култура Азис във вестникарско интервю сподели скромно, че неговият любим политик е Сергей Станишев, който му се струва „изключително секси”. Подобно духовно откровение направи и енорийски свещеник от Кърджали, който пред самия премиер отрони признанието: „С извинение, г-н Станишев, вие сте пич!”.

Така констатациите на мониторинга на фондация „Медийна демокрация” за фалиралото „политическо говорене”, за опитите на „политическото да заговори на други езици, близки до всекидневното битово говорене”, както и за „пълната липса на култура на дебата” вероятно са точни и верни, но какво от това?

Изборите са на прага и целта в тях оправдава средствата! Нищо, че всички в държавата стават „шмиргели”, както днес младите определят най-задръстените си връстници. Важното е купонът да тече...

Автор: Георги Папакочев/Редактор: Александър Андреев