Да кажа "не"? Невъзможно! Та аз съм турчин!

Всяка сутрин Ахмед Челик от Берлин се събужда с мисълта за това какво би било, ако сега просто стане, излезе от апартамента си и никога не се върне. До него, все още спяща, лежи съпругата му. Той не я обича и никога не я е обичал. И въпреки това се буди всяка сутрин до нея, в един брак, който не е искал, в живот, който сякаш не е неговият. И така в продължение на 24 години...

Бащината воля е закон!

Ахмед е бил принуден да вземе тази жена за съпруга. И то не в Турция, не в някое малко и консервативно анадолско село, не - това се случва в германската столица Берлин. Няма налични данни за това колко мъже биват принуждавани, по каквито и да е причини, да се оженят за жени, които не обичат и не искат. Но само за изминалата 2010 година близо 30 мъже са се обърнали към специално учреденото за въпроси от този тип "Берлинско бюро за консултации".

За разлика от жените обаче повечето мъже не говорят за тази част от живота си, вероятно поради срам и неудобство. А и към въпросните бюра се обръщат главно жени, тъй като такива специални центрове за мъже все още няма. Известни са случаи, в които млади мъже биват поставени под огромен натиск от страна на семействата им, а някои биват дори убити, ако се противопоставят на семейната, в повечето случаи бащина, воля. За принудителните бракове от мъжка гледна точка не се говори. Защото мъжът може да е агресор, но жертва?

Парадоксите на патриархата

"От една страна тези мъже страдат и имат нужда от помощ, от друга обаче се чувстват длъжни да бъдат силни за семейството си", казва психологът Казим Ердоган. За Ахмед Челик дори само представата да се обърне към някого за помощ звучи абсурдно. Но след много мислене се осмелява, въпреки че е вече на 42 г. и въпреки че има зад гърба си 24 години брачен живот. На въпроса защо навремето просто не е избягал, той отговаря така: "Да се противопоставя, да избягам? Невъзможно! Та аз съм турчин!"