Да кажем истината за Комсомола

Коментар на Виктор Ерофеев

Дейността на Комсомола, чиято 100-годишнина с нежност отбелязват комунистите у нас, в една демократична страна щеше да бъде определена като пропаганда на социална омраза. Да, комсомолците пламенно мразеха капиталистите, помешчиците и белогвардейците. Но Комсомолът всъщност беше дъщерна организация и не отговаряше в пълна степен за своите идеи.

През цялото си съществуване от 1918 до 1991 година Комунистическият съюз на младежта, съкратено Комсомол, се свеждаше в политическо отношение до функцията на „верен помощник на партията". Единствено в самото начало на 1920-те години комсомолците можеха да си позволят да организират самостоятелни дискусии за свободата на половата любов и да се интересуват от фройдизма – Сталин обаче сложи край на всички дискусии. Впрочем, комсомолската възраст тъй или иначе беше свързана с половото съзряване.

Как се създаваше съветският човек?

Съветският човек се създаваше на конвейер. Той възникваше първо като октомврийче, после се превръщаше в пионер с червена връзка, а след това, на 14 години, в онази преходна възраст, ставаше вече комсомолец. Спомням си как в моя клас момичетата, приети в Комсомола и свалили вече пионерските връзки, изведнъж се превръщаха в девойки със закръглени форми.

Тук е мястото да се припомни, че Комсомолът беше младежка организация, сред чиито милиони членове партията активно разпалваше романтичния ентусиазъм на строители на светлото бъдеще. Този наивен ентусиазъм в много случаи стигаше до фанатизъм и бе залегнал в основата на подчинението и ловката експлоатация на младежите на строителните обекти на комунизма през първите петилетки. По-сетнешната носталгия по комсомолските години беше свързана главно със самата младост на комсомолците, които автоматично напускаха организацията, навършвайки 27 години.

„Хитлерюгенд" в Германия беше изграден върху расистка основа, докато съветският Комсомол беше класова организация, която особено в по-ранните години подчертаваше своя работническо-селски произход. И чуждите класови елементи, които нямаха възможност да влязат в Комсомола, автоматично бяха лишени от възможността за социално израстване. По онова време цялата страна знаеше наизуст призива на Ленин към комсомолците „да се учат, да се учат, и пак да се учат", но всъщност ставаше дума за обучение по комунизъм, за един масов конформизъм, който упорито проповядваше и главният вестник на организацията „Комсомолска правда".

В историята на Съветския Съюз Комсомолът се прослави преди всичко със своите подвизи през войната и по-късно при усвояването на целините. Но в качеството си на една чисто съветска организация той по-скоро подпомагаше цялостното налагане на еднопартийната система и така се грижеше за процъфтяването на страната. С някаква мрачна последователност всички ръководители на Комсомола от 1920-те и 1930-те години станаха жертва на репресии или бяха разстреляни. По-нататък връзката между Комсомола и КГБ беше заздравена от такива апаратчици като Александър Шепилов и Владимир Семичастни, които успяха да оглавят първо Комсомола, а после и КГБ.

Моето приемане в Комсомола в началото 1960-те години беше свързано с една лъжа. Тогава се увличах по романите на Ремарк и особено харесвах „Трима другари", но когато на изпита за приемане в Комсомола в училище ме попитаха за любимата ми книга, аз отговорих: „Млада гвардия" от Фадеев. Беше ми гадно, че излъгах, но докато крачех по московските улици, аз все току разлиствах новичката си членска книжка и изпитвах гордост, че вече съм възрастен. В един момент дори станах комсомолски секретар на нашия клас, но на комсомолските събрания вместо политинформация въртях плочи на Битълс и френски шансони. Бързо ме лишиха от комсомолската длъжност, а заради либералните ми възгледи директорът ме нарече „фашист". С това моята комсомолска кариера приключи веднъж завинаги.

Инструмент за обогатяване

През последните години на съветската власт комсомолските началници на различни равнища – от секретарите на районни комитети до функционерите на ЦК на ВЛКСМ – превърнаха дейността си в инструмент за обогатяване и се отдадоха на един съвсем не комсомолски хедонизъм. Два месеца преди разпадането на Съветския Съюз Комсомолът беше разпуснат на своя извънреден 22 конгрес под звуците на песента „Не се разделям с Комсомола" – дори в мига на политическата си смърт тази организация се държа напълно нелепо. Впрочем, в постсъветските времена именно от редиците на комсомолските дейци произлязоха много от ръководителите на Елцинова, а после и на Путинова Русия. И тъкмо смесицата от комсомолски плам и тъга по изгубената свръхдържава породи особената хибридна идеология на днешна Русия. Казано накратко: Комсомолът умря, но въпреки това е жив.

*Виктор Ерофеев  е руски писател, литературовед, телевизионен водещ и автор на книги.