Да носят ли забрадки и в училище?

Съдебният спор е политически прецедент. След като завършила образованието си, една учителка-мюсюлманка кандидатствала за място в основно училище в Берлин. По време на интервюто тя отговаряла на всевъзможни въпроси, задавани й от директорите на различни училища. Те поискали да знаят и това дали младата мюсюлманка възнамерява да сваля забрадката си по време на учебния процес. Учителката отговорила с "не", а малко по-късно получила известие, че не е сред избраните кандидати. Сега тя е подала жалба пред берлинския съд за трудово-правни спорове, твърдейки, че е била дискриминирана заради забрадката.

"Отказът, който е получила кандидатката, не е свързан с професионалната ѝ квалификация. При големия недостиг на учители в Берлин е редно да се запитаме защо тъкмо квалифицирани и добре образовани хора не получават място", каза адвокатката на тъжителката Мариам Хашеми.

Спор, който се води от десетилетия

Жалбата на учителката засяга тема, по която в Германия се водят крайно разпалени юридически и обществени дискусии от две десетилетия насам. Допустими ли са в училище религиозните символи и религиозните елементи от облеклото? Имаме ли право да обявяваме принципна забрана за носенето на забрадка? И как се вписва това в свободата на вероизповеданията?

В много германски провинции навремето имаше генерална забрана за носене на забрадки от учителките. В началото на 2015 година Конституционният съд подсили правата на учителките. Съдиите обявиха, че забрадките могат да бъдат забранявани, само ако застрашават училищния мир.

Берлинският Сенат обаче на практика не се съобрази с това решение и остави в сила т.нар. "Закон за неутралитета", въведен десет години по-рано. Законът забранява на държавните служители като учителки, съдийки, полицайки и други да носят забрадки при изпълнение на служебните си задължения, тъй като това нарушава " неутралитета на държавната власт". Законът отразява загрижеността, че религиозните символи биха могли да окажат влияние на малолетните ученици. Затова и забраната на забрадките не важи за учителките в професионалните училища, защото учениците в тях са пълнолетни и съответно по-малко податливи на чужди влияния.

"Берлинският закон за неутралитета дискриминира преди всичко онези мюсюлманки, които носят забрадки. Той би засегнал обаче и всеки евреин, който би желал да влиза в час с традиционната кипа", казва адвокатката Хашеми. Тя добре познава проблемите на мюсюлманските жени не само от адвокатската си практика, а и от работата си в една организация, бореща се срещу дискриминацията на турските жени. Хашеми казва, че сегашната ѝ клиентка не е единичен случай. "Жените-мюсюлманки, носещи забрадка, много трудно си намират работа в определени сфери. Все по- често бюрата по труда ги насочват към някой кол център, защото там никой не ги вижда", казва юристката.

Какъв символ е забрадката?

Професионалните сдружения, които представляват интересите на учителките и учителите, следят с напрежение хода на процеса. Удо Бекман дълги години е бил учител в Дортмунд в едно училище с много мюсюлмански деца. Сега той е председател на професионалното сдружение "Образование и възпитание". Той казва: "Ако погледнем сериозно на онова, което традиционалистите свързват със забрадката, можем да я окачествим като израз на религиозна нетолерантност и дори на враждебно отношение към жените. Не бива да подценяваме този проблем. Когато учителката носи забрадка, мюсюлманските момичета се чувстват по-силно задължени да подражават на преподавателката.

Разбира се, не всички мюсюлманки носят забрадка по строго религиозни причини. Забрадката може да бъде дори и моден аксесоар.

В съдебния иск на младата мюсюлманска учителка става дума преди всичко за парично обезщетение. Ако съдът реши, че е бил нарушен законът за равнопоставеността, тя би могла да получи три месечни заплати.

Случаят обаче има и много сериозен политически заряд. Съдиите в Берлин биха могли да обявят за противоконституционен местния закон за неутралитета и да отнесат случая направо до Конституционния съд. Тогава той ще трябва да изясни спорния казус в законодателството. В случай на решение, което е в полза на ищцата, това ще даде право на учителки-мюсюлманки в бъдеще да носят забрадки и по време на учебни занятия.