Да осъмнеш с кметица

“Йорданка Фандъкова е новият кмет на София с изключително убедителен резултат въпреки ниската избирателна активност в неделя и е първата жена на този пост в 130-годишната история на града като столица.” Из новините на Vesti.bg

Чия е победата на Йорданка Фандъкова? Ето и така бихме могли да си зададем въпроса, който се отнася за твърде респектиращите 67% въпреки ниската избирателна активност на столичани. Дали не е на дясната политика и обединението от партии с десни ценности и програми?

Май в последно време не се е случвало да сме свидетели на подобна категорична подкрепа, заявена и дадена на един общ кандидат. Можем да го разчетем и като знак за безсилие, затихващо влияние и асимилация на партиите за сметка на личността, може да е било и проява на здрав разум.

Без Борисов не може

Възможно е изборът на първата жена-кмет на столицата да е поредният триумф на ГЕРБ и одобрение за провежданата политика на управляващото мнозинство през първите сто дни, “оценка на правителството”, както подчерта неколкократно премиерът. Победата на Фандъкова май ще се окаже лична победа на самия Бойко Борисов.

Гражданите масово одобряват неговите ясни и направени уж урбулешката послания, разчитат на мъжкото му поведение и в крехката и деликатна кметица всъщност привиждат продължение именно на неговата неподвеждаща мачовщина. В откритото говорене е съсредоточена надежда за открита политика, която да дава резултат, разпознаваем и конкретен, тук и сега, метро ли ще е, детска градина или спортна площадка, но в този миг, ден, живот.

Победата на Йорданка Фандъкова, да не пропускаме, си е и нейна заслуга, на деликатното й, скромно и немногословно поведение, на тъкмо женските й усилия да се свърши тази, онази и друга работа, изобщо цялата работа, която чака да бъде отхвърлена без много приказки, която е делнична, незабележима, тягостна дори, но неотложна, състои се от безброй подробности, съграждащи неотменната цялост на съществуването.

За интелигентските колебания

Честно казано основният конкурент на Фандъкова, въпреки резултатите, не бе Кадиев, а арх. Павел Попов и познавам десетки, пък и повече интелигентни софиянци, които гласуваха за него, водени от ценностните си убеждения. Аз също се колебаех до последно, но на път към избирателната секция минах покрай няколко чудовищни мутробарокови мастодонта и ме обзе непоносим гняв към архитектското съсловие, проектирало най-нечовешките панелни соцгета някога и провинциализирало градската среда след промяната, водено от престъпна комерсиалност и евтин новобогаташки вкус.

Затова победата на Фандъкова е победа и на личната ми утопия, че мегаполисът София може да осъмне някой ден по-милостив към клошарите и просяците си, по-подреден за жителите си в активна възраст, по-чист и уютен. Благодарение на една жена.