Да поговорим за доброто име на Цветанов

Коментар от Петър Чолаков:

Цветан Цветанов заяви, че има готовност да заведе дела срещу хората, които в изказванията си по негов адрес са „преминали границата на нормалното”. Каква точно е „границата на нормалното” в случая - това ще обсъдим по-долу.

Що е то клевета

Преди това все пак да попитаме за какви дела става дума. Както можем да предположим от контекста, г-н Цветанов вероятно обмисля да заведе дела за клевета (възможно е да се подготвят и такива за обида) срещу тези, които замесиха името му в „Апартаментгейт”. Ясно е също, че истинският проблем за него не е в разкритията, че е „напазарувал” евтин имот, а в твърденията, че като висш политик от управляващата партия е замесен в търговия с влияние.

Според чл. 147 от Наказателния кодекс (НК):

 (1) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Глобата е по-висока (от 5 хиляди до 15 хиляди лева): ако клеветата е направена публично и е разпространена чрез печатно произведение или по друг начин; ако оклеветеният е длъжностно лице и клеветата е по повод работата му; ако отправилият накърняващите думи е длъжностно лице или ако заради клеветата са настъпили тежки последици (чл. 148). Клеветата е умишлено престъпление от частен характер и цялата доказателствена тежест пада върху оклеветения.

В средновековното българско право понятието „клевета” не се използва в същия смисъл, както в сегашния НК. Според тогавашните разбирания, клеветата отговаря на днешното „набедяване” (престъпление от общ характер, чл. 286, НК). Това е тежко престъпление, споменато още в Крумовите закони. Субект на престъплението е „всеки, който лъже пред властта”, а предвиденото наказание е смърт. По-късно Еклогата и Законът за съдене на людете (чл.2) предвиждат на клеветника да бъде наложено същото наказание, което влече деянието, в което той е обвинил другиго.

А каква е съвременната европейска практика? Парламентарната асамблея на Съвета на Европа подчертава, че е необходимо съдът много внимателно да разглежда делата за клевета, тъй като могат да бъдат използвани като инструмент за ограничаване на свободата на словото. А според Европейския съд по правата на човека, политиците трябва да проявяват по-голяма търпимост към критика, отколкото обикновените хора.

През последните години в новоизлюпената демокрация България има редица дела за обида и клевета, заведени от честолюбиви политици. Те дори станаха истински юридически „хит”. В началото на тази година например кметът на Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ) реши да съди заради пост във Фейсбук група, в който се говореше за кражби по време на неговото управление и в който самият той беше наречен „смешник”. Делото беше за 5 хиляди лева. Но след като темата предизвика куп подигравки по негов адрес, градоначалникът се отказа от съдебните действия. Коментарът му беше, че е оттеглил претенциите си, „за да не смятат хората, че аз съм някакъв нагъл човек, който едва ли не се опитва да злоупотребява с властта”. Според Фейсбук групата, „обидила и оклеветила” Георгиев, той бил завел общо 7 дела срещу лица, дръзнали да петнят репутацията му.

В редица случаи престъплението „клевета" не е лесно за доказване. (Но има и такива, в които е: депутатката Елена Йончева например осъди лидера на ГЕРБ Борисов заради думите му, че държавата ѝ плащала милиони за интервюта). И, което е далеч по-важно, спечеленото дело рядко може да изчисти репутацията на опетнения.

Репутацията на Цветанов отдавна е накърнена

Така стигаме до „границата на нормалното” в сюжета с Цветанов. Не оспорвам фундаменталния правен принцип, че всеки е невинен до доказване на противното. Но се осмелявам да твърдя, че в случая с г-н Цветанов понятията „граница” и „нормално” имат особено значение. Защото репутацията му отдавна е накърнена. От години името му не само се спряга в редица скандали (доходи с неясен произход, чрез които са закупени имоти, подслушване на опоненти и пр.), но и той самият е бил, както е популярният израз, „клиент на съда и прокуратурата”. А от 2014 година Борисов практически не се възползва от услугите му в изпълнителната власт. Това не е ли, макар и само частично, един вид признание за накърненото реноме на г-н Цветанов? Борисов също така не скри раздразнението си от знаменателната реплика на Цветанов в хода на „Апартаментгейт” - „няма кой да ме накаже”. „Може да го накаже Господ, могат да го накажат хората, мога да го накажа и аз”, беше коментарът на премиера. За съд обаче не чухме нищо.

Пределно ясно е, разбира се, че когато доброто име на даден политик е под въпрос, това далеч не означава, че той трябва да се превръща в боксова круша или изкупителна жертва. Но в случая с „Апартаментгейт” изглежда, че заплахата, отправена от г-н Цветанов, цели да стресне не само „клеветниците”, а изобщо всички, които дръзват публично да се усъмнят в неговата почтеност. Мисля обаче, че надеждите на г-н Цветанов ще бъдат попарени. Малко вероятно е „змиите” да прехапят езиците си и да млъкнат завинаги. Струва ми се, че г-н Цветанов е доста закъснял в опита си да озапти и обезкуражи критиците си. Те, както красноречиво показаха изказванията на Томислав Дончев, на Йорданка Фандъкова и на самия Бойко Борисов, вече надигат глас дори в собствената му партия.