Ислямизира ли се Европа?
Малко са политическите теми, по които цари подобно рядко единодушие между миряните и висшите представители на Католическата църква – в Германия и в Рим. Ангажиментът за бежанците може да се окаже твърде голямо предизвикателство за една църква, която незабелязано се разделя с идеалистичните представи на мнозина за „църква на народа”. И църквата е длъжна да отговори на това предизвикателство. Ясно е едно: откритостта към бежанците е израз на християнско отношение. По това не може да има спор!
Председателят на Германската епископска конференция кардинал Райнхард Маркс тези дни каза следното: „Християнството на Европа наистина ще е застрашено, ако не помагаме на бежанците, ако обграждаме Европа със стени и допускаме по нашите граници да измират хора. Не им ли помогнем, ще се окажем в една съвсем различна Европа.”
Маркс отказа да коментира думите на един унгарски епископ за „мюсюлманска инвазия” и за застрашените християнски ценности. Същият епископ изрази и възмущението си от призива на папата да се приемат бежанци. Кардинал Маркс се въздържа и от конкретни предупреждения към епископите в други страни, включително в Централна и Източна Европа. Може би защото му е ясно, че подобно на ЕС - едно малко или повече крехка структура, крепяща се на съвместни финансови интереси и някои традиции, за които си спомняме главно на кръгли годишнини - и Католическата църква в Европа обединява доста разнопосочни тенденции и традиции.
Предизвикателство за църквата
В неделя папата ясно призова всяка църковна общност, всеки манастир в Европа да приеме поне едно семейство на бежанци. Някои дори вече изчислиха, че ако това наистина стане, ще се помогне на близо 500 000 души. Католическата църква в Германия има с какво да се похвали в това отношение - само в Мюнхен са настанени около 1000 бежанци в различни църковни сгради, в други региона на страната за целта се преоборудват изоставени училищни или манастирски имоти. И все пак миряните не са толкова активни в тези усилия, както му се иска на папата. Защото неговото желание е на бежанците да помагат не само сдруженията и институциите, а и обикновените хора във всички населени места.
В Будапеща, Виена или Залцбург, в Мюнхен, Лайпциг и Дортмунд – на всичките тези места на доброволни начала работят и представители на църковните общности. И навсякъде в Германия политиците отбелязват колко важен е този ангажимент на християните.
"Refugees welcome!“
В същото време обаче немалко германски епископи получават гневни писма от католици, които смятат ангажимента към бежанците за прекалено голям и обявяват, че напускат църквата в знак на протест. Това показва, че предизвикателството, наречено бежанци, по всяка вероятност ще промени и самата църква. И все пак „refugees welcome!“ e неразделна част от идентичността на църквите в една – все още – християнска Европа.