Да си ходят, щом толкова искат!
"Какво искате от нас, за да останете в ЕС?", пита шефът на Европейския съвет Туск британския премиер Камерън. А той му отговаря: "Искаме да ни разрешите да се държим така, сякаш изобщо не сме в ЕС!". Този карикатура в едно белгийско списание съдържа голяма доза истина и показва цялата дилема на сегашния дебат за т.нар. "Brexit" - т.е. излизането на Великобритания от ЕС.
Великобритания е членка на един клуб, в който действат определени правила. И който иска да се възползва от предимствата на членството си в него, трябва да изпълнява въпросните правила. Ако ли не е съгласен с тях, е свободен да си ходи. Така стоят нещата и в Европейския съюз. Ако британците не желаят вече да спазват правилата на играта, нека ги пуснем да си вървят!
Членството е доброволно, но подчинено на правила
Както всяка друга страна-членка на общността, Великобритания също е възприела въпросните правила, които са били одобрени и от техния парламент. Никой не е налагал на гордите британци някаква принуда. Който обаче желае да е част от една общност, неминуемо трябва да жертва част от суверенитета си. Иначе системата просто не може да функционира. Това важи за всички членки на общността, които се подчиняват на еднакви правила.
Стремежът на британския премиер да извлече само „най-доброто и от двете неща” – така че страната хем да е член на ЕС, хем да си осигури правото на независими действия - е арогантно и безсрамно. Всяка друга страна-членка също би могла да поиска подобни права - разпадът на ЕС тогава ще е гарантиран.
В името на мира и разбирателството в ЕС на британците се правят какви ли не отстъпки. Това е грешка, защото по този начин ЕС сам допуска да бъде изнудван. Кой ни гарантира, че на някое следващо британско правителство, да речем след 5 години, няма отново да му хрумне да поиска изключения от клубните правила, заплашвайки с референдум за напускане на общността? Дейвид Камерън твърди, че не желае страната му да напуска ЕС, но му се налагало да държи в шах евроскептиците в собствената си партия. Референдумът явно е част от предизборната борба и партийната тактика, но всичко това става за сметка на ЕС, а и на самите британци.
Никой не е принуждавал британците
Британците винаги са били малко по-различни от другите европейци, това е вярно. Затова и се ползват с редица отстъпки в областта на правосъдието и вътрешните работи. Страната не е нито в Шенген, нито в еврозоната, а и плаща по-ниски членски вноски. Ако всичко това не е достатъчно на мнозинството британски избиратели, за да не се водят по популисткото дърдорене на евроскептиците, нека напуснат!
Вярно е, че излизането на Великобритания ще бъде голяма загуба за ЕС, и то не само защото британците все пак са сред големите платци в общността. Без Великобритания ЕС ще загуби част от политическата си тежест на международната политическа сцена. Но още повече ще загуби самата Великобритания - икономически и политически. Затова има място за увереност, че разумът ще надделее, а британците ще останат в общността.
Когато шоуто приключи
Не е задължително те да обичат Европа. И други страни не проявяват кой знае колко топли чувства към общността. Но британците трябва да знаят, че не е възможно да реформираш един клуб насила.
В резултат на сегашната среща на върха ще бъде приет един документ, който ще обещава на британците много неща, но без особено практическо значение. А и едва ли ще се намерят много британски избиратели, които да си направят труда да прочетат въпросния документ. Цялата шумотевица е за това Дейвид Камерън да може да се представи за победител пред сънародниците си.
Но отмине ли това шоу, ЕС е длъжен да се посвети на истинските си проблеми: бежанската криза, отношенията с Турция и икономическите проблеми на общността.