Да ѝ завидиш на Естония

Естония би могла да служи за пример на много от страните-членки на ЕС. По данни на Евростат, именно тя е направила най-малко нови дългове през 2012 година - едва 0,3 процента от БВП. Само за сравнение: през миналата година Испания е задлъжняла с 10,6 процента от БВП.

Тези радостни за Естония данни са плод на дългогодишен упорит труд, казва естонският министър на икономиката Юхан Партс. "Всичко започна още през 1990-те години, когато трябваше да изграждаме икономиката си наново. Тогава преобразувахме цялата валутна система и имахме нужда от балансиран бюджет и ниско ниво на дълговете. Успяхме да запазим тази надеждна финансова система и до днес", казва министърът.

През 2011 година едномилионната Естония въведе и еврото - и то в разгара на еврокризата. "Всички знаем, че еврото не е перфектно решение. Но ние се включихме във валутния съюз главно, за да спечелим доверието на нашите търговски партньори. Едно малко народно стопанство като нашето излъчва по-трудно положителни сигнали", коментира Юхан Партс. Така мислят и повечето естонци. Както преди, така и днес те одобряват общата европейска валута.

"Петата скандинавска страна"

В края на 1990-те години и началото на новия век бившата съветска република изуми икономическите експерти с годишен стопански ръст от близо 13 процента. Тогава много наблюдатели заговориха за "балтийския тигър". Според Райнер Кател, който е един от най-известните политически и икономически анализатори в Естония, един от решаващите фактори за успеха на страната е нейното географско положение. "Естония е между Финландия и Швеция. Това привлича не само поток от туристи, но и поток от инвестиции", казва той и добавя, че износът към скандинавските държави също играе огромна роля за шеметния възход на Естония - тя изнася 23 процента от стоките си за Финландия и 15 на сто за Швеция. "Това всъщност не е истински износ. Шведските и финландските фирми внасят материалите, стоките се произвеждат в Естония и след това се изнасят в двете страни. Всъщност Естония може да се смята за част от Финландия и Швеция", казва Райнер Кател.

Естонците така или иначе с удоволствие окачествяват страната си като "петата скандинавска държава", дори и само като разграничаване от десетилетния окупатор Русия. В езиково и културно отношение естонците са тясно свързани с финландците, а благодарение на скандинавските си партньори Естония се справи добре и с кризата.

И все пак: въпреки отбелязаните успехи, все още има какво да се иска. Райнер Кател например настоява за стимулиране на вътрешното търсене. А това, според него, е най-добре да стане чрез повишаване на заплатите, дори с риска от срив на износа. "Износът достигна тавана си. И сега остават две възможности - или Естония да остане страна с ниско заплащане в услуга на Скандинавия, или да развие и без това малкия си вътрешен пазар", смята Кател.

И Естония има проблеми

Покрай естонските успехи, проблемите на страната често остават на заден план. Един от тях несъмнено е бедността - над 17 процента от естонското население живее под екзистенцминимума, преди всичко жители с руски корени. Половината от тях нямат естонски паспорти, а покрай това нямат и право да гласуват. "Жените също са в неравностойно положение. Разликата в заплатите между мъже и жени е цели 28 процента. А това е европейски рекорд", казва Кател. Освен това не са малко естонците, които решават да напуснат родината си. И в това отношение географското положение играе роля - повечето имигрират в Швеция или Финладия.

Според Райнер Кател, политиците не се интересуват особено от социалните въпроси. Много често те пренебрегват предложенията за честна социална политика и се осланят само на успехите си. "Не виждате ли, че всички в Европа ни обичат. Ангела Меркел също ни обича. Оставете ни на мира!", казват те. "Последиците от такава политика са необозрими. Много естонци се разочароват от политиката и ѝ обръщат гръб", казва Кател.

Тези в страната, които искат и могат да гласуват, обаче явно одобряват политиката на правителството на Андрус Ансип. През 2011 година премиерът беше преизбран за още четири години. През този мандат министърът на икономиката Партс няма намерение да променя рестриктивната си политика на икономии. "Винаги е рисковано да правиш дългове. Това е за сметка на бъдещото поколение", казва той.

Автор: Ф. Таубе, К. Цанев/Редактор: М. Илчева