Даваш GSM - пиша ти статийка

По избори българските медии с особен устрем поемат пиар-роли. И само наивниците биха допуснали, че това е случайност или пък някаква циклична принуда. Не, самите медии си го търсят. До такъв извод стигат авторите на изследването на Българския Хелзинкски комитет „Прозрачност във взаимоотношенията PR и медии”.

В пиар-костюмче

Как работи схемата? Ами много просто. Започва се с това, че кристално-чисти пиар-текстове се представят за журналистически материали. Тази уникална подмяна е особено характерна за по-малките издания, модните списания и потребителски ориентираните вестници. С остра критичност правозащитниците установяват, че журналистическата дейност все по-често се превръща в слугуване на нечий властнически темперамент или корпоративен интерес. И все по-малко се интересува от това да търси и отстоява истината.

Всички анкетирани журналисти и пиар-експерти единодушно обясняват, че най-вече частните медии се поддават на подкупване. Грубите поръчкови текстове могат да се открият във всякакви медии - малки и големи, печатни и електронни. А усещането за корупция е най-интензивно, когато става дума за политика, когато "се продават" партии, кандидати и стратегии.

Нося ти подарък!

Хем логично, хем някак изненадващо: най-често "мръсните поръчки" се изпълняват от редакторите в икономическите отдели. Но, разбира се, и самите медийни шефове не са против агитацията, нещо повече: те поощряват подчинените си да правят скрита реклама. И журналисти, и хора от пиар-бранша говорят за "тарифи" за отразяване на "еднократна поръчка".

Разбира се, поръчителите раздават и индивидуални подаръци за добре изпълнени задачи. Като "награди" най-много се търсят мобилните телефони и задграничните командировки. А с всяка следваща поръчка продажният редактор се радва и на все повече приятни изненади. С други думи: вестниците, радиото и телевизията се превръщат в бозайниче на групи, чиито действия се определят предимно от лични вражди и изгоди, а не от каузи.

От жълто към черно

Когато става дума да се омаскари някой, България има славни, вековни традиции. (Справка - Алеко Константинов.) Правозащитниците от Хелзинкския комитет смятат, че омаскаряването функционира особено добре в днешния жълтеещ медиен бульон. Неетичните кампании, както много деликатно ги наричат авторите на анализа, вървят още по-лесно поради това, че в България рядко се знае кои са собствениците на една или друга медия.

Близо половината от разпитаните журналисти виждат тъкмо там корена на злото. Другата половина обаче смята, че дори когато се знае кой е собственикът, съответната "прозрачна" медия пак няма никакви проблеми да наднича под хорските юргани и да се самопредлага за употреба в политически скандали.

Според проучването общинските медии често действат като стопроцентови рекламни агенции в полза на местните силни хора. В тази комфортна среда въпросните властимащи на воля се отдават на полит-агитация. И хич не ги е грижа да помагат на слабите, на закъсалите, на така наречените "жертви на прехода". Нито пък да мобилизират силните, онези, които спечелиха от промените в страната.

Преди избори не само много се лъже. Преди избори и много се очерня, а на хората направо им причернява.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Александър Андреев