Дали догодина България ще се опразни?

България и Румъния са членки на ЕС от 2007, но до края на тази година за гражданите на двете страни важат някои ограничения по отношение на работата в чужбина. Какво ще се случи след като на 1 януари 2014-та ограниченията отпаднат, пита "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". В своя анализ вестникът цитира икономиста от университета Бамберг Херберт Брюкер, който изследва проблемите на миграцията. Той очаква, че до 2016-та годишно близо 260 000 българи и румънци ще се отправят в търсене на нова работа в чужбина. Брюкер предрича, че между 40% и 70% от тези мигранти по всяка вероятност ще се насочат към Германия. Всъщност в тази страна броят на новопристигащите българи и румънци отбелязваше прираст и през последните години.

Испанската мечта остана в миналото

Според много експерти, българите ще емигрират поне още цяла декада. Характерното е, че в момента миграционните потоци се пренасочват в зависимост от това до каква степен са засегнати отделните страни от икономическата криза. Досега българите и румънците ги теглеше главно към Испания и Италия. Там живееха общо към 2 милиона граждани на тези две страни, а в Германия - едва 330 000. "Само че сега Испания и Италия са тежко засегнати от кризата и растящата безработица, а в същото време Германия става все по-привлекателна", констатира Брюкер.

Райнер Клингхолц, ръководител на берлинския Институт за демография и развитие, също смята, че броят на мигрантите от България и Румъния ще се засили след падането на трудовите ограничения. В същото време той не е готов да прави конкретни прогнози, посочвайки, че прогнозите често са се оказвали погрешни. През 2004 например, когато към ЕС се присъедини първата група страни от Източна Европа, масово се подклаждаха страхове от огромно нашествие на полски работници. "Подобно нещо обаче така и не се случи", казва Клингхолц.

По-скоро стана ясно друго: че повечето от онези, които са искали да напуснат родните си страни, де факто вече са се намирали в Германия или в другите западноевропейски държави и то още преди да отпаднат официалните ограничения на трудовия пазар. Това, което се промени след отпадането на ограниченията при поляците например, беше, че голяма част от работещите на черно започнаха да работят легално. Очаква се, че и с българите ще се случи същото.

Българите - добре интегрирани на трудовия пазар

Херберт Брюкер обръща внимание и на друг факт: българите и румънците и досега са били по-добре интегрирани на германския трудов пазар, отколкото другите мигрантски групи. "Нивото на безработицата в тези среди се движи между 8% и 10%, което е значително по-ниско, отколкото сред чужденците в Германия - средно 16%. Безработицата сред българи и румънци е също така и по-ниска в сравнение с тази сред югоизточноевропейците като цяло. Тази положителна равносметка де факто помага на германската социална държава, и най-вече на пенсионно-осигурителните каси.

В анализа на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" се казва още, че през изминалите десет години квалификацията на мигрантите от България и Румъния е била много висока. През 2005 сред тях е имало общо 65% висшисти. Това се обяснява с факта, че германският трудов пазар допускаше облекчения за висшистите. Само че в рамките на пет години, техният дял е спаднал на 25%. Едновременно с това се е повишил делът на нискоквалифицираните от 13 на 35 на сто. Експертът Брюкер смята, че тази тенденция е опасна и говори красноречиво за грешките в германската миграционна политика.

АГ, ДПА, ФАЦ, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева